1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Днес е искането на вот на доверие в Бундестага

Политическият елит в Берлин изгаря от нетърпение да разбере какво ще случи днес в обедните часове. Тогава Бундестагът ще гласува вот на доверие на германския канцлер Герхард Шрьодер. Преди това Шрьодер обоснова пред парламентаристите решението си да иска вот на доверие, чрез което той цели да предизвика провеждането на предсрочни избори през есента.

default

Обявявайки искането на доверие в Бундестага федералният канцлер Герхард Шрьодер реагира политически коректно на историческото поражение на управляващата Социалдемократическа партия на изборите за местен парламент в най-голямата германска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Преди час и половина Шрьодер оповести пред Бундестага причините, накарали го да иска доверието на германските парламентаристи. Както се очакваше той обоснова решението си за вота на доверие в Бундестага с това, че правителството му не е дееспособно.

“Горчивото за мен и моята партия поражение на Социалдемократическата партия на изборите за местен парлемант в Северен Рейн Вестфалия беше последната брънка от веригата болезнени изборни поражения. В следствие на това стана ясно, че новата ситуация не ми позволява да продължа водената от мен политика, без да съм убеден в подкрепата на народа. Ако искам да продължа започнатото от мен и моето правителство, се нуждая обезателно от легитимацията на германските изибиратели по силата на избори.”

Шрьодер помоли депутатите от своя лагер да не го подкрепят на днешния вот на доверие, за да стане възможно провеждането на предсрочни избори през септември тази година. Същият призив отправи и лидерът на управляващата Социалдемократическа партия Франц Мюнтеферинг. Очаква се, че повечето депутати от коалиционното мнозинство ще откликнат на този призив. Те няма да окажат доверие на канцлера, именно защото всъщност му вярват дълбоко – вярват му, че избраният път и отказът, на който той разчита, са единственото правилно решение на политическата криза в Германия. Ето думите на Герхард Шрьодер:

“Вярвам в разума и прозрението на германците. Вярвам в смелостта и силата на моята партия, която в 142-годишната си история винаги е носела на раменете си отговорността за цялостта на германския народ, за социалния напредък в страната ни, за справедливостта и демокрацията. В името на точно тези ценности ще продължа борбата си.”

Ако Шрьодер действително не бъде подкрепен днес в Бундестага, той ще се срещне веднага с федералния президент Хорст Кьолер, за да го убеди да разпусане 15-ия германски парламент и да насрочи нови избори. Точната дата ще бъде определена също от федералния президент, естествено само в случай че той откликне на молбата на Герхард Шрьодер. Кьолер трябва първо да провери дали подходът на канцлера е противоконституционен. Почти със сигурност може да се каже обаче, че федералният президент ще одобри провеждането на предсрочните избори, към които Шрьодер се стреми. Според член 68 на германската конституция президентът трябва да разпусне парламента в рамките на 21 дни, което означава, че най-късно на 22-ри юли Кьолер ще трябва да оповести решението си. Предсрочните избори трябва да се състоят най-късно 60 дни след това. Очаква се, че Кьолер няма да оповести решението си преди 20-ти юли, за да може изборите да бъдат проведени на датата 18-ти септември. По-ранен срок не е възможен, тъй като в провинциите Бавария и Баден-Вюртемберг неделята преди 18-ти септември е последният ден от лятната ваканция, по време на която по традиция в Германия не се провеждат избори.

Предсрочните избори биха могли да бъдат спряни и въпреки одобрението на федералния президент, а именно от Конституционния съд. Йелена Хофман от Социалдемократическата партия и Вернер Шулц, депутат от партията на Зелените, която е в коалиция с управляващите социалдемократи, оповестиха още преди гласуването на доверието в Бундестага, че ще подадат жалби до Конституционния съд заради неправомерността на избрания от канцлера подход. В интервю за вестник “Фрайе Пресе” Хофман заяви, че е абсурдно да се изисква от нея да не окаже доверие на канцлера и същевременно да вярва дълбоко в поетия от него път. С това свое изказване тя осъжда изявлението на партийния лидер Франц Мюнтеферинг, в което той препоръча на депутатите от коалиционното мнозинство да се въздържат при вота на доверие в Бундестага. Критиците на подхода на канцлера са на мнение, че е все едно дали министрите или голяма част от депутатите се въздържат, гласуването си остава инструмент за достигането на една политическа цел, без обаче да отразява действителното съотношение на мнозинството в управляващата коалиция. Въпросът за доверието получава според тях своя отговор – само че в погрешна посока.

Не е ясно колко време ще е необходимо на пазителите на конституцията за взимането на решение по въпроса за основателността на жалбите, осъждащи подхода на канцлера. Когато през 82-ра година Хелмут Кол поиска вот на доверие в Бундестага, което бе също последвано от жалби до Конституционния съд, съдиите оповестиха решението си 28 дни по-късно. В случай че Конституционният съд намери подхода на Герхард Шрьодер действително за противоконституционен, канцлерът е изправен пред следните две възможности. Първата е да продължи мандата си до редовните избори през есента на 2006-та година. Втората възможност е да подаде оставка, тоест да отмине в историята с горчива раздяла. Независимо от това дали подходът на федералния канцлер е противконституционен или не, почтен или не, разбираем или не, факт е, че 71 процента от германските избиратели се изказват за провеждането на предсрочни избори. Организирайки отказа за даването на доверие от страна на коалиционното мнозинство, без същевременно да се дисквалифицира като основен кандидат за изборите, към които се стреми, Герхард Шрьодер не прави нищо друго, освен да покаже политическа коректност, съобразявайки се с политическите дадености и волята на германските избиратели.