1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Днес ви предлагаме част от статия в Ди Цайт, озаглавена "Ал Кайда минава напряко към Европа":

14 километра. Само 14 километра е широк Гибралтарският проток в най-тясната си част, където Европа и ислямска Северна Африка са най-близо една до друга. За радикалните ислямисти обаче това са два свята, които водят война помежду си. Ако испанската полиция е права, планът за кръвопролитието в сърцето на Европа се е родил именно от другата страна на Средиземно море, в Мароко. Сред експертите за страните от Магреб все по-често се говори като "гореща точка" на ислямисткия тероризъм. Испанският съдия-следовател Балтасар Гарсон отдавна е по следите на главния заподозрян за атентатите в Мадрид - Джамал Сугам, когото мароканските тайни служби смятат за предполагаем съучастник в бомбените атентати в Казабланка, при които загинаха 45 души. Гарсон предполагаше, че още преди 11 септември 2001 година Сугам се е срещал в испанския град Тарагона с Мохамед Ата и Рамзи Биналшиб, така че през септември 2003 година нареди да претърсят жилището му. Полицията откри видеозапис с мароканския ислямистки лидер Абделазис Бенджаич, който по всяка вероятност е ключово звено в една голяма терористична мрежа, простираща се от Северна Африка до Европа. През юни 2003 Бенджаич беше арестуван в южноиспанския град Алхесирас по подозрение, че е подготвил атентатите в Казабланка. Оттогава насам Мароко настоява пред Испания за неговото предаване. Тамошните власти смятат, че Бенджаич поддържа контакти с Абу Мусаб ал-Заркауи, който според американците носи отговорност за кръвопорлитията в иракския град Кербала, където на 2 март бяха избити около 200 шиити. Срещу Заркауи разследване води и германската прокуратура: смята се, че той е оперативният ръководител на групата ал-Таухид. В момента пред съда в Дюселдорф е изправена една четиричленна ядка на групата, за която се смята, че е планирала атентати срещу еврейски сгради. Според добрия познавач на Ал Кайда Ронан Гунаратна, в организацията има определено геостратегическо разделение на труда. Групите и подгрупите на Ал Кайда образували така наречените "семейства". Югоизточноазиатското семейство (Малайзия, Индонезия, Филипините, Сингапур) отговаряло за операциите в Далечния Изток, централноазиатското семейство - за региона от Туриця до Китай. Североафриканското семейство пък, в което влизат мароканците, алжирците, тунизийците, либийците и египтяните, отговаряло за планирането на атентати в Европа.

Гунаратна, който е автор на книгата "Вътре в Ал Кайда" пояснява, че Осама Бин Ладен и неговият заместник ал-Зауахири си давали сметка за добрата охрана по европейските граници и тъкмо поради това решили не да изграждат нова мрежа, а да се инфилтрират идеологически във вече съществуващите мощни групировки Ислямски фронт за спасение и Въоръжена ислямска групировка. Тъкмо с тяхна помощ Ал Кайда успяла да изгради добре функционираща мрежа от контакти в Европа. Според една преценка на няколко тайни служби от началото на 2002 година, в Европа вероятно пребивават около 300 активни или "спящи" активисти на Ал Кайда. Високопоставен служител на германското разузнаване уточнява обаче, че изобщо не е ясна степента, в която са свързани отделните организации и отделните бойци. Той твърди, че тайните служби не разполагат с детайлна схема на терористичните структури в Европа. В момента силите за сигурност проверят евентуалните връзки между мадридските атентатори и предполагаеми подорганизации в Германия. От миналия четвъртък насам и Германия може да се смята за потенциално застрашена, казва високопоставен служител. Тайните служби са разтревожени най-вече от факта, че организацията-извършител е съумяла, въпреки активността на следствието, незабелязано да планира и проведе твърде сложната операция в Мадрид. С това ислямисткият тероризъм навярно навлиза в нова фаза. След 11 сепетмври и след като талибаните бяха прогонени от Афганистан, атентати имаше най-вече в онези региони, където различните подорганизации на Ал Кайда имат силно присъствие: в Индонезия, Пакистан, Кения, Саудитска Арабия, Турция, Ирак. И, разбира се, в Северна Африка - в Тунис и Мароко. За атентатите в изброените страни обикновено отговорност носеше не пряко Ал Кайда, а различни местни организации, действащи от нейно име. Междувременно в ислямските страни настъплението срещу "неверниците" вече се движи на собствен ход. То е децентрализирано, спонтанно и получава от Бин Ладен единствено вдъхновение. Всеки, който иска да води война срещу тези метастази, трябва да действа едновременно на много места. САЩ сякаш не се стряскат от тази необходимост и възнамеряват да усилят позиците в държавите от Магреб.