1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Днес беше отбелязан Денят за борба срещу смъртното наказание.

По този повод правозащитната организация амнести интернешънъл публикува данните за прилагането на смъртното наказание по света. През 2005 повече от половината държави по земното кълбо вече са се отказали от смъртното наказание. Въпреки това обаче миналата година броят на екзекутираните достигна най-високата стойност за последния четвърт век.

default

За европейците това сякаш се подразбира от само себе си: правото на живот е най-важното човешко право. От него не може да бъде лишаван дори най-жестокият убиец. Забраната на смъртното наказание е вписана в Европейската конвенция за правата на човека. Така че всяка страна, която желае да влезе в ЕС, трябва да премахне смъртното наказание от своето законодателство. В това отношение Европа има лидерска роля в света. Континентът е силно повлиян от трагичния опит на двете световни войни през 20-ти век, пътят му към демократизацията и мира беше дълъг и каменист. Европейските политически елити, които са обединени в Съвета на Европа, в ЕС и в ОССЕ, категорично се обявяват против смъртното наказание, а и много хора в Европа са съгласни с това становище.

Дали при това положение европейците имат право и занапред да лежат на лаврите си като най-активни правозащитници в световен мащаб? Не, защото смъртното наказание все още се използва като политически инстручмент по цялото земно кълбо – както от диктаторски режими, така и от демократични правителства. Включително и в такива държави, с които ЕС поддържа политическо и икономическо сътрудничество. В САЩ например темата за смъртното наказание е много популярна в предизборните кампании. Редом с Япония, тъкмо САЩ са другата демократична държава, която все още допуска граждани да бъдат наказвани със смърт за извършени престъпления. Един от аргументите на защитниците на смъртното наказание черпи сили от страха на хората пред престъпността. Защото екзекутираният престъпник не може да извършва повече престъпления. Криминолозите припомнят още, че според мнозина граждани смъртната присъда е заслужено наказание за онези, които сами са причинили нечия смърт. Третият аргумент в полза на това наказание е неговата предполагаема предпазваща функция: когато е известно, че определени престъпления се наказват със смърт, потенциалните извършители навярно ще бъдат по-предпазливи. И накрая: в смъртното наказание мнозина виждат и възмездие за извършените престъпления. Това са причините, поради които то все още е актуално в САЩ – една страна, където наказателното право по традиция се е развивало отдолу нагоре, а не като резултат на политически усилия в рамките на демократично избрани представителни органи.

Противниците на смъртното наказание имат един много силен аргумент. В световен мащаб не съществуват доказателства, че равнището на престъпността се покачва след отмяната на смъртното наказание. Тоест – наказанието няма предпазваща роля. Освен това екзекутираният престъпник няма възможност по никакъв начин да възмезди пострадалите или техните близки. Да не говорим за многобройните случаи на съдебни грешки, в резултат от които се отнема животът на невинни хора, осъдени на смърт за престъпление, извършено от другиго. Смъртното наказание лишава от каквито и да било шансове жертвите на съдебни грешки, а това просто е ужасно несправедливо. Както казват много противници на смъртното наказание: по-добре десет престъпници на свобода отколкото един-единствен невинен, осъден на смът.

Особено диктаторските режими използват смъртното наказание като ключов политически ниструмент. Това се случва в Китай, в редица африкански, арабски или азиатски страни, в държави с комунистически или друг тоталитарен режим. В такива страни ежегодно хиляди неудобни политически противници стават жертва на смъртното наказание, което обикновено се налага без справедлив съдебен процес. Редно ли е на този фон европейците да се хвалят със своите успехи и с чистата си съвест, без да полагат повече усилия за останалата част от света?

Не, не е редно. Европейците са длъжни да потърсят сериозен диалог с привържениците на смъртното наказание и с техните страхове. Такива хора и правителства могат да бъдат убедени само с добри аргументи и с доказателства, защото повърхностните политически премъдрости далеч не са достатъчни. Нуно е освен това да не отслабва политическият и стопански натиск към онези правителсва и режими, които използват смъртното наказание като политически инструмент. Този натск понякога не дава резултат, друг път ефектът му идва чак след много време, но въпреки това европейците не бива да губят надежда. Именно политическите елити, парламентите и правителствата на страни със смъртно наказание могат най-ефективно да убедят и своите граждани, че времето на това наказание вече е отминало, да успокоят страховете им и да направят голямата крачка напред.