1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Дневният ред на срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам

В сряда (6 юни) в германския балтийски курорт Хайлигендам започва срещата на върха на седемте най-развити индустриални страни в сета плюс Русия. Форматът на тези срещи е известен като Г-8. Тази година освен държавните и правителствените ръководители на осемте в работата на форума ще се включат и техните колеги от страните с бързо развиващи се икономики – Бразилия, Китай, Индия, ЮАР и Мексико. Поканени са също

default

и лидерите на няколко африкански страни.

С очаквани разходи на стойност около 100 млн. евро срещата в Хайлигендам ще бъде най-скъпата политическа конференция, на която Германия някога е била домакин. Мястото на разговорите е откъснато от света - рибарските лодки имат забрана за излизане в морето, въздушното пространство над зоната е забранена за полети зона, 16 хил. полицаи ще охраняват района, в който специално за срещата е изградена дълга 12 километра и висока 2.5 метра защитна ограда.

В центъра на разговорите ще бъдат икономическите въпроси, но така също и темите за африканските страни и защитата на климата. Домакинът на срещата – германската канцлерка Ангела Меркел залага много и на интензивния диалог със страните с бързо развиващи се икономики, тъй като без тяхно участие дебатът за световната икономика няма да е пълноценен:

“Тук не става въпрос за защита на специфични интереси на водещите индустриални страни срещу останалата част от света. Това би било напълно погрешна представа. По-скоро ще обсъждаме въпроси, които са от значение за целия свят, за търсенето на напредък с общи усилия и за отговорностите, които носят най-развитите индустриални страни в смета. Затова и германското правителство избра за мото на германското председателство “Растеж и отговорност”. Ние искаме, страните от Г-8 действително да поемат своята отговорност за глобалното развитие.”

Все още няма постигнат никакъв напредък по предложената от Германия тема за т.нар. “Хедж”-фондове. Най-вече САЩ се противопоставят на налагането на каквито и да било ограничения над тези крайно спекулативни капиталови инструменти. Затова пък се очертава единомислие по въпроса за пиратските продукти, загубите от които се изчисляват на 120 млрд. евро годишно. Очаква се на срещата да бъде приет каталог с мерки, които да бъдат съгласувани и с представителите на Китай, който е основният производител на пиратски стоки.

Единство се очертава и по другия основен кръг въпроси – за африканските страни. Посланието тук ще бъде – осморката желае да подпомогне африканците да развият структури, които да облекчат инвестиционните процеси. Това обаче трябва да бъде съчетано и с усилия на самите африкански страни, да се борят срещу корупцията и да поемат повече лична отговорност. Международни хуманитарни организации обаче приемат това доста скептично, напр. в Oxfam, както твърди нейният представител Йорн Калински:

“Фактът, че Африка е в дневния ред на срещата, отчасти се дължи на това, че организации като Оксфам проведоха успешно кампании, като “Твоят глас срещу бедността”. Сега трябва да бъде направено така, че говоренето за проблемите на африканците да се превърне в действия, които да бъдат почувствани от хората в нужда, а не само от големите инвеститори и концерни, интересуващи се от природните суровини.”

Ресорната министърка от германска страна – Хайдемари Вийчорек-Цойл уверява, че германските помощи за развитие за стабилни, и припомня решението за мащабното опрощаване на дългове, прието на срещата на Г-8 в Кьолн преди 8 години. Подобни очаквания има и за предстоящата среща германската представителка:

“За мен е важна помощта за Африка, вкл. като и осигурим по-надеждна защита срещу климатичните промени, и да покажем ясно, че континентът се нуждае от инвестиции и от нашата подкрепа. Има готовност, до 2010 година да бъдат удвоени средствата за Африка. Тогава ще помислим и за това, как да направим африканските жени да бъдат по-силни и да се борим по-успешно с болестта СПИН. Това за мен си остават централните послания.”

Според някои информации, на срещата в Хайлигендам германската канцлерка Ангела Меркел ще обяви инициатива за отпускането през следващата година на сумата от 2 до 3 млрд. евро за развойна дейност.

Повече от спорно е, дали ще бъде постигнат някакъв прогрес по темата за климатичните промени. Позициите на европейците и на американците са доста различни. Но също и страни като Китай и Индия се противят на фиксирането на по-строги норми в опазването на околната среда. На този фон германският ресорен министър Зигмар Габриел предупреждава, да не се прокламира провал на срещата по тази тема още преди тя да е започнала:

“Това, което бихме могли да постигнем, е да дадем мандат за климатичната конференция в края на годината в Бали. Но дори и това отказват засега САЩ. Ако това успеем да постигнем в Хайлигендам, мисля, че ще можем да говорим за пробив.”

Не чак толкова оптимистично настроен изглежда шефът на програмата на ООН за климата Ахим Щайнер. Все пак той се надява, че:

“... ще бъде постигнат повече успех отколкото преди 1 или 2 години. Смятам, че все още не сме стигнали дотам, че да очакваме, Халигендам да се превърне в пробив. Предстои още много работа между Европа и САЩ, между развитите и развиващите се страни. Но Хайлигендам наистина може да се превърне в повратна точка и с поглед към Бали, т.е. с поглед към една бъдеща климатична конвенция.”

Дали обаче зад защитните прегради около Гранд Хотел Кемпински ще се стигне до такава конкретика, е твърде съмнително. Дори германската канцлерка и домакин на срещата Ангела Меркел предупреждава да не се създават прекалено високи очаквания.