1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Дискусиите по Европейската конституция

Новата година в Европейския парламент започна с ратифициране на европейската конституция. Наред с ентусиазма обаче от успешния старт на основния закон на Европа, наблюдателите изтъкват обстоятелството, че в държавите, които ще решават съдбата на документа след референдум, са възможни изненади и е рано да се твърди, че са преодолени пречките пред неговото одобрение. Коментар от Еми Барух

Европейската конституция

Европейската конституция

Някои от най-сериозните критики към европейската конституция идват от средата на юристите. И са свързани с основния упрек към текста , а именно неговата хибридност. Всяка конституция е по дефиниция тържествен акт, посредством който една политическа общност – народ или нация, дефинира своите ценности и създава правните норми, които регулират живота на общността. Да се говори за Европейска конституция би означавало 25-те държави-членки на съюза и техните народи да припознават себе си като общност основана на общи норми и закони. Това обаче съвсем не е така!

Въпреки, че текстът е написан в името на ”гражданите на Европейските държави”, той си остава по същество междудържавен договор, който ”делегира” компетентности на Европейския съюз – а това е класически принцип на международното право.

Впрочем, въпреки символния характер на европейската конституция, и въпреки желанието на федералистите, които още от конгреса в Хага , през 1948 година, подкрепят идеята за основен европейски закон, Съюзът не разполага с традиционни федерални правомощия: външната политика и възможността да обявиш война например, остават в прерогативите на отделните държави, които могат да осуетят с правото си на вето, всяко решение на Европейския съюз.

И най-накрая – за да можем да говорим наистина за основополагащ акт на един общ европейски фундамент, би трябвало да виждаме пред себе си СУВЕРЕНА - контурите на единен европейски народ, който в своята цялост прави волеизявления имащи отношение към европейското устройство. Подобно ”желание да живеем заедно” е доста утопична и отдалечена от днешния ден идея. "Желанието да живеем заедно” беше емоционалния лозунг след падането на Берлинската стена. Годините, които минаха оттогава обаче, силно охладиха взаимното привличане. И това се забелязва особено силно след най-голямото разширяване, което настъпи на Стария континент….

Много видни юристи смятат, че Европейският съюз е нова политическа и юридическа конструкция, която предполага отказ от традиционните категории на правото. Демократизацията на европейските институции може да се прави и в рамките на международните договори. Не е нужно да се приема основен закон! Освен това, федерализмът не е единствената форма на транснационална солидарност. Именно това трябва да бъде обяснявано преди да се пристъпи към ратифициране на един от най-важните документи за бъдещето развитие на Европейския съюз. За да не се превърне ЕС единствено в инструмент за технократски решения. И за да не остане идеята за ”общ европейски дом” само една красива и наивна формула.

Подобно съдържание