1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Дискусиите около американския проект за противоракетна система в Европа

Под заглавие “Истини и митове” Сибиле Квенет помества на страниците на Кьолнер Щатанцайгер следния коментар във връзка с изострящите се дискусии около американския проект за противоракетен щит в Европа.

default

Митове, неприятни истини и много коренно различни позиции. Дебатите около смисъла и целта на американския проект за противоракетен щит в Европа имат всички характерни белези за евентуално разцепление на Стария континент. Една от малкото неоспорвани точки е заключението на разузнавателните служби, че не само Иран, а също Индия, Пакистан и Северна Корея работят върху производството на ракети със средна далекобойност, или дори вече ги притежават.

Европа е все още извън обсега на наличните ракетни системи. Освен това никой не твърди, че тези страни работят върху производството на междуконтинентални ракети, които са необходими, за да бъдат достигнати САЩ. Тези страни полагат обаче усилия да увеличат далекобойността на ракетните си оръжия, което е повод за загриженост най-вече за европейците. Експерти са обезпокоени най-вече от развитието в Пакистан, който в тази насока отбелязва много по-голям напредък от Иран. А и президентът Мушараф не е вече с особено силни позиции.

На въпроса, срещу чии ракети и насочен портиворакетният щит на американците, може да се даде единствено хипотетичен отговор. Вашингтон полага усилия да увери най-вече Русия и Китай, че противоракетната система в Европа няма за цел да нарушава глобалното статегическо съотношение на силите. Силно оспорваните десет ракети-прехващачи в Полша имат смисъл само в случай, че бъдат насочени срещу междуконтинентални ракети от Иран. За евентуално противодействие срещу руски ракетни оръжия от по-билзко разстояние са необходими други ракети с малък обсег, с каквито САЩ все още не разполагат. Точно по този пункт европейците трябва да реагират с изключително внимание. Такава реакция е необходима, тъй като при положени че ирански ракети биха могли изобщо да достигнат до цели в Европа, то в такъв случай тези ракети могат да се неутрализират само с ракети с малък обсег. Следователно твърдението, че американският противоракетен щит ще защитава близо три четвърти от европейските зони на НАТО, е поне на този етап невярно.

Въпреки този факт демонстративно поднесеният руски протест наподобява на театрална политическа полемика. Дори и американският противоракетен щит в Европа действително един да функционира безупречно, нападатели с толкова много ракети като Русия ще имат винаги предимство. Това се дължи на факта, че все още е по-изгодно да се изстрелват ракети с ядрени бойни глави, отколкото ракети-прехващачи, които имат смисъл, само в случай че уцелят стопроцентово противниковия обект. И в този случай обаче важи обезпокояващото заключение, че нападателят трябва да има само един път късмет, а бранещият се винаги.