1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Дискриминация на ромите

Пред Европейския съд за човешки права се гледат две дела, които са може би сред най-важните в историята му. Ищците са от най-бедното и най-голямо европейско малцинство – ромите.

default

В единия случай 18 ромски деца от чешкия град Острава се оплакват, че са били сложени в специални училища за бавноразвиващи, където получавали определено по-лошо образование, отколкото в нормалните училища. Децата казват, че училищата за бавноразвиващи се представляват пречка за по-нататъшното им развитие.

Другият случай е от България, където през 1996 военната полиция убива двама войници-роми. Те били избягали от поделението си в строителни войски, но се знаело, че не са нито въоръжени, нито опасни. Те били застреляни посред бял ден в един цигански квартал.

Значението на тези два случая надхвърля залата на съда. През последните десет години етническото разнообразие в страните от ЕС значително се увеличи. Имиграцията в Испания, Италия и Гърция се покачи рязко, а вследствие на разширяването на ЕС през миналата година се добавиха още милиони роми от новите източноевропейски страни-членки.

С промените в етническия състав на Европа се променят и нейните закони. През 2000 ЕС прие най-обхватния си закон против дискриминацията – отчасти като реакция на растящата популярност на политически партии, обявяващи се против имиграцията и прибягващи до неонацистки аргументи. До ден-днешен обаче това законодателство не е влязло в сила. Адвокатите и съдиите в много страни просто не познават правните концепции отнасящи се до дискриминацията. Затова може би не е изненадващо, че изолацията, расовата дискриминация и насилието често остават ненаказани – особено в новите страни-членки на ЕС. Двата случая, които се гледат сега в Страсбург, откриват възможност да се промени съществуващото положение.

Ако Европейският съд постанови, че е налице дискриминация, това ще създаде важен прецедент. Това е важно в едно време, когато европейските политици търсят възможности за приемане на нови имигранти и членове на малцинствата. Подобно решение би дало ясен сигнал, че в нова Европа няма място за расизъм и непоносимост към чужденците. Но може би най-голямото значение на тези два случая се заключава в това, че те изобщо стигнаха до дневния ред на най-високия съд в Европа.