1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Димитър Гочев на 65

Наскоро Димитър Гочев прибави към вече солидната си "колекция" от отличия още едно - наградата "Петер Вайс" на град Бохум. Последната награда е и чудесен подарък - на 26 април Гочев отбелязва 65-ия си рожден ден.

default


"Той вижда драматургичните текстове и телата на актьорите с погледа на чужденец. Онова, което открива, са видения", гласи мотивировката на журито.

"Редуцирайки всичко до най-същественото - актьорите, Гочев се различава от разюздано-ироничната поезия, наложила се днес в театъра. Неговият поглед към човека оголва много повече от декорацията. В модерната ни епоха тази позиция е може би истинският авангард". Пише театралният критик Тил Бриглеб.


Димитър Гочев наистина е самотно явление в германския театър. Възрастово се числи, наистина, към поколението на известни режисьори като Пейман, Щайн, Цадек и Флим, но за разлика от тях е добре дошъл като гост-режисьор на сцената на редица германски театри, които проявяват афинитет към съврменното. А и когато го канят за постановка, не очакват от него да предложи "прилежна" класика, та да уравновеси малко преобладаващо модерното в репертоара на театъра. Гочев продължава да търси качеството, наричано в интелектуалната традиция, към която принадлежи, авангардизъм.


От 1986 г. в Германия и в германския театрален живот, междувременно той е обиколил, може да се каже, целия космос на драматургията - от Софокъл и Шекспир до Колтес. Постановките му развиват и разгръщат езика на ясния дуализъм: празното пространство и актьорското тяло. Като никой друг съвременен режисьор Гочев след философията на минималистичния театър, която е лишена от спасителните услуги на пищната сценография. Той търси оголената човешка душа и в това си донякъде патетично начинание използва качествата на свободната актьорска трупа. От първите години на живота му в Германия, когато работи главно в Кьолн и Дюселдорф, преди през 1995 г. да поеме ръководството на театъра в Бохум, Гочев е последователен в режисьорския си избор, а именно да работи с един вид "пътуваща" актьорска трупа. Актьори като Самуел Финци и Алмут Цихлер го следват после и в Хамбург и Берлин, те са равноправният извор на вдъхновение за неговите постановки. За неговия метод на работа неслучайно казват, че Гочев е единственият режисьор, който наистина обича актьорите.


Любовта, вероятно, е взаимна. И да остане такава ще е може би най-доброто пожелание за 65-ия му рожден ден.