1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Димитър Гочев за предстоящия си гастрол в България

В края на този месец, от 21 до 25 Димитър Гочев ще гостува на сцената на Народния театър “Иван Вазов” в София с постановките “Битката на негъра и кучетата”и “Перси”. В рубриката "Призма" Бисерка Рачева разговаря с режисьора за предстоящия гастрол и работата му върху двете нашумели постановки.

Театрали и любители на театъра, които преди десетина години са имали шанса да гледат “Госпожица Юлия” или “Войцек”, вероятно все още помнят последните гастроли на Димитър Гочев в България. В края на този месец той ще гостува в Народния театър в София с двете нашумели постановки "Битката на негъра и кучетата" и "Перси". Специален гост в днешното издание на “Призма” е режисьорът Димитър Гочев. Какви са очакванията му към гастрола или може би притесненията, опасенията му?

Гочев: Опасения? Колкото повече се отдалечавам от България като време, толкова повече стават опасенията дали ще бъдем добре приети или как въобще ще бъдем приети. Не мога да преценя как ще ни приемат. Знам само, че моето предложение е съзнателно, щом като гастролираме с две постановки, с “Битка на негъра и кучетата" на Колтес и “Перси” на Есхил в превод на Мюлер, това са два различни подхода, две различни постановки, различна естетика. Надявам се да сме в някакъв смисъл продуктивни.

За трети път сте сред десетте финалисти за авторитетната Берлинска театрална награда. Успехът и признанието, как се съчетават те с работоспособността?

Гочев: Аз съм в една възраст вече, където тия успехи, признание... не ги приемам вече толкова екзистенциално, колкото да речем преди 20 години. За мен същественото остава репетицията и срещата на актьорите в работно време. Другото, не знам.

Един актьор беше казал, че сте единственият режисьор, който обича актьорите…

Гочев: Продължавам да ги обичам, аз съм нещо като ветеринарен лекар, нали съм следвал половин, една година ветеринарна медицина, но се оказва, че най-добрите, най-красивите животни са актьорите и оставам на това мнение.

Според критиците имате “ясен и изчистен театрален почерк.” Какво е емлембатично за почерка ви според вас самия?

Гочев: Без фентифлюшки да се намери сърцевината и субстанцията на един текст чрез тялото на актьора. Това е според мен в последните години. Минимализъм, да, съзнателен и минимализъм, който дава пък, от друга страна, свобода на актьора.

Постановките ви винаги са оспорвани, включително “Тартюф”, с която се наредихте сред кандидатите за Берлинската награда. “Перси” спечелиха обаче единодушно критиката и публиката. Как си обяснявате това?

Гочев: Постановката на “Тартюф” за мен е много съществена. Не съм доволен от актьорското присъствие, тепърва ще започна нови репетиции върху пиесата. “Перси” наистина се получи нещо много съществено, тя е най-минималистичната моя постановка. Не очаквахме, аз предполагах, че ще се играе седем-осем пъти представлението; постановката е построена само върху тяло и език, езика на Мюлер, на Есхил и Мюлер. Не очаквах такъв наплив на публика, такова търсене на тая постановка. Наскоро ми казаха, че е поставен рекорд в “Дойчес театър” с “Перси”, 18 представления са разпродадени и за по-нататъшните представления постановката също е разпродадена. Не очаквах такова нещо, но явно публиката търси или намира нещо в нас, в нашите търсения – минимализма, срещата с минимализма.

В “Перси” използвате текстовата обработка на Хайнер Мюлер. Какво ви накара да я предпочетете?

Гочев: Около две-три седмици, репетирайки на маса, срещайки този превод на Мюлер, въобще не можехме да разберем за какво става дума. Преводът на Мюлер се отличава с това, че се допира или търси най-архаичното на Есхил. Това ни беше много непознато чувство, непознато усещане и в четенето постепенно езикът овладя телата на актьорите.

През 2004 г. “Битката на негъра и кучетата” беше определена за най-съществената постановка на Берлинската театрална среща? С какво ви привлича текстът на Колтес?

Гочев: Колтес е след Мюлер автор от европейски мащаб, това е най-същественото за мен. Привлича ме със срещата на два свята, на Третия свят с Европа. Това е моята втора постановка на тази пиеса, преди 15 години я бях поставил в Кьолн и останах незадоволен, въпреки че беше добра постановка, но бях се много литнал в еуфорията да взема страната на Третия свят. Усетих нещо, че лъжа и сега тази тема, сблъсъкът между тия два смята го разиграхме другояче, разиграхме по-скоро невъзможността да разберем Третия свят. Това е продукция на “Фолксбюне”, Франкфурт купи тази постановка. Предстои ни също да я представим на един фестивал в Осло, така че, търси се този прочит на Колтес.

Някои критици писаха, че “Битката на негъра...” във вашата постановка е досадно дълга и дори задодоха въпроса: “Какво означава всичко това?” Вашият отговор?

Гочев: Това е работа на критиците, те да си отговорят на този въпрос. За мен е важно актьорското присъствие и виртуозност.

От години работите със Самуел Финци, Алмут Цилхер...

Гочев: И продължавам да работя с тях, и с Волфрам Кох, с Милан Пеше и още други, с Маги Бендокат. Да, ние сме нещо като група, която от седем-осем години много интензивно работи в вразлични театри и радостното е, че ни търсят, търсят тази група. Не се заковаваме, не се закотвяме само в един театър, а меним пространството, театрите.

Какво споява тази група, какво я прави толкова силна?

Гочев: Труден въпрос. Безумието, според мен, всеки открива възможност да отвори своето безумие и своето можене и уважението на колегите към себе си и към другия.