1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Димитър Гочев: "Балканите не са ме напускали никога!"

Известният в Германия режисьор Димитър Гочев ще постави в Берлин пиесата "Буре барут" на македонския автор Д. Дуковски. Така ще бъде открит театралният фестивал Spielzeit Europa. М. Липчева беше на една от репетициите.

default

Димитър Гочев

Сцената е като наклонена плоскост, която може да изпързаля всекиго - бързо и директно долу в рова, пълен с вода. Той пък отделя актьорите от публиката като граница, която само някои могат да прескачат, но за кратко и с риск за живота.

А пропо, животът - той в тази пиеса и без това няма кой знае каква стойност. Поне на пръв поглед

Die Schauspielerin Valery Tscheplanowa und der Schauspieler und Regisseur Dimiter Gotscheff (hinten), aufgenommen am 06.09.2007 im Deutschen Theater (DT) in Berlin während einer Probe des Theaterstück

Димитър Гочев /на заден план/ с актрисата Валери Чепланова


стойност има насилието, породено от всичко


от много любов, но и от друго, също толкова голямо насилие. "Пиесата на македонския автор Деян Дуковски "Буре барут" е безспорно най-добрата балканска литературна саморефлексия, писана през последните години." Това отбелязва културологът Георги Каприев в блестящата си рецензия за постановката на един от най-известните в Германия режисьори Димитър Гочев на сцената в австрийския град Грац през октомври 2000-та година.

Точно осем години по-късно седя с Димитър Гочев в двора на един от берлинските театри. Поводът е решението му да постави отново същата пиеса, този път в Берлин. Защо Димитър Гочев се връща към балканската пиеса "Буре барут"?

"Не съм се връщал. Този материал на Дуковски, а и не само пиесата, Балканите изобщо, е една тема, която не ме напуска. Освен това, изключително важна е срещата на тази пиеса с Берлин, защото на всяка цена исках да не се забравя, че войната на Балканите не е спряла, че тя излезе малко встрани от вниманието на медиите."

Die Hamletmaschine hat Premiere am DT

Сцена от постановката на Димитър Гочев "Машината Хамлет"


По наклонената плоскост на сцената се търкаля животът на Балканите


и иска да привлече, да задържи погледа на седналите удобно в залата западняци - с циничния си език, с взривоопасните емоции, къде повече, къде по-малко шумно, също като ябълките, които се търкалят по надолнището на сцената стотици или пък една по една...

"Храс!" и животът на злосторника, който доскоро е мъчил ей така за кеф малката групичка хора в автобуса, е свършил. Как би трябвало да изглежда това в актьорски етюд с ябълка? С шумно победоносно стъпкване на плода от страна на окупитилите се унизени? След няколко повторения на сцената по време на репетиция актьори и режисьор избират друг вариант на отмъщение: мощното "храс" идва от зъбите на няколкото души, които сега се усещат силни и изплюват сдъвканите ябълки върху трупа на мъчителя си.

Ровът с вода, отделящ сцената от публиката, и ябълките са основни метафори и в предишната постановка на Гочев преди осем години в Грац. Тогава, както и сега сценографията е на Анри Кулев:

"Ябълките решават много като метафора. Усещане и за пространство, и за самота, усещането за времето и за обстоятелствата, за балканския блус, за преходността на живота. Ябълките могат да внушат много неща и са много важни за спектакъла."

Също както и балканският оркестър, който се извисява в дъното над сцената. Бесните му ритми репликират актьорите, предсказват действията им, настройват емоциите на публиката в съответната тоналност и задават географските координати на

Martin Schwab in Luis Bunuel Stück Viridiana

"Виридиана" на Бунюел - постановка на Гочев във Виена


едно насилие, което го има навсякъде


Има ли все пак разлика? Димитър Гочев: "Е, има една разлика. Яворов го е казал и не мога да го цитирам директно. В Европа се убива меко, а на Балканите с брадва".

Защо тази Европа, в която все още гърмят бомбите на баските, а доскоро - и на ирландците, все още обича клишето за "балканското буре барут"?

"Много е удобно. Като се трупа лой, трудно се отказваш от парчето хляб. Демокрацията в Западна Европа се грижи за себе си."

...Като се оттласква от онова, което смята за несвое и чуждо? На сцената има само един актьор, който владее до съвършенство балканския гестус. Самуел Финци чопли и плюе семки с такава издайническа лекота, че колегата му до него, който се опитва да прави същото, изглежда малко неловко. Да сте виждали немец да люпи семе? "Паузе-е-е-е!" припява с балканските звуци на оркестъра Финци, използвайки немската дума за почивка. После навън в двора на театъра показва на германските си колеги това-онова от жестовете на тъмните балкански субекти. Езикът на тялото има винаги важно място в постановките на Гочев. "Берлин няма да бъде повторение на Грац от преди осем години, а

Symbolbild Kultur in Deutschland p178

Премиерата на "Буре барут" е на 23-ти октомври

по-заострено отношение към темата


обяснява режисьорът. Очакванията му за реакцията на публиката? "Достатъчно е, според мен, да се усети тази дива, безумна енергия от Балканите. Нямам послание, какво ще се получи, не знам! По принцип не ме интересува, как ще се реагира. Надявам се, като ни гледат да вземат нещо от нас. Очаквам също и да ни отхвърлят...", казва известният в Германия режисьор Димитър Гочев. Премиерата на "Буре барут" в Берлин е на 23-ти октомври. С нея ще бъде открит театралният фестивал "Spielzeit Europa".