1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Дилемата на Джордж Буш

В речта си за състоянието на нацията американският президент Буш за пръв път даде да се разбере, че гледа сериозно на проблема със затоплянето на климата. За много американци това отдавна вече е един спешен проблем. От Вашингтон – Роналд Герсте:

default

Тази година времето бе тема за разговор не само във Вашингтон, но и в много други райони на Америка – докато през последните дни необичайното затопляне отстъпи най-сетне под натиска на студения фронт. Още преди този така топъл януари допитване на института Зогби установи, че 74 процента от американците са повече, отколкото преди две години убедени, че е налице затопляне на климата. Над две трети от анкетираните бяха на мнение, че промяната в климата е една от причините за разрушителни урагани от рода на “Катрин”.

Президентът Буш отчете заостреното съзнание на сънародниците си по въпроса, като в годишната си реч за състоянието на нацията обеща нови технологии, целящи да намалят националната зависимост от петрола. Той и преди беше споменавал този проблем, но никога в такава важна реч и за пръв път без да го релативира по никакъв начин. Планът Буш предвижда намаляване на потреблението на бензин с 20 процента в течение на следващите 10 години - цел, която трябва да бъде постигната чрез преминаването към етанол и други алтернативни енергоносители. Ефектът върху вредните емисии в атмосферата – според изчисленията на Белия дом – щял да отговаря на спирането от движение на 26 милиона автомобила.

Критиците обаче посочват, че 20-процентното намаление се отнася към прогнозираното равнище на вредни емисии за 2017, а не към актуалната им стойност. Американската администрация изостава от отхвърления от нея Протокол от Киото, предвиждащ намаляване на вредните емисии до 2012 с 5 процента под нивото на 1990. Освен това вниманието се насочва към улицата, но не и към индустрията. Белият дом залага най-вече на новите технологии, като за целта щели да бъдат отпуснати 29 милиарда долара.

Впрочем правителството не е единствената движеща сила, когато става дума за защитата на климата. Авангардната роля тук се пада на Калифорния и губернатора Арнолд Шварценегър. От 1 януари там е в сила програмата “Чист въздух”, чиято цел е свеждането на вредните вещества до равнището на 1990. Само че както в Калифорния, така и в други части на Америка бързото нарастване на населението, придружено от голяма автомобилна плътност, е пречка за постигането на тази цел.

В Конгреса междувременно циркулират няколко законопроекта. Проект на сенатора Джеф Бингаман, подкрепян и от двете партии, предвижда годишно снижаване на вредните емисии с 2,6 процента. А независимият сенатор Бърни Сандърс предлага в своя проект намаляване на парниковите газове с 80 процента до 2050.

Усещането за растяща заплаха обхваща междувременно и привържениците на президента Буш. Според допитването на Зогби 56 процента от републиканците са убедени в затоплянето на климата, срещу 87 процента при демократите. От лагера на последните идва един общественик, в когото се вслушват все повече хора, и комуто предстои оказването на чест, която със сигурност ще привлече още повече внимание: документалният филм на бившия вицепрезидент Ал Гор “Една неудобна истина” е номиниран в две категории на наградите “Оскар”.