1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Диктатурата на Лукашенко

От десет години насам Беларус има славата на последната диктатура в Европа. Началото и беше поставено през октомври 1996 година, когато презиедентът Ал. Лукашенко прокара конституционна реформа, с която неправомерно ризшири правомощията си. Оттагава насам Лукашенко управлява с желязна ръка.

default

Лукашенко не се смята за диктатор. Той самият твърди, че се е посветил на народа си и че прави за него всичко необходимо, така че да остане независим. Лукашенко е първият президент на Република Беларус, обявила независимостта си след разпадането на Съветския Съюз. През 1994 година тогавашният опозиционен кандидат Лукашенко беше избран с абсолютно мнозинство за държавен глава. Тези избори действително бяха демократични – потвърждава политологът Валерий Карбалевич:

“Лукашенко се възползва от настроенията на белоруското население. Той поясняваше на хората, че спадналото им жизнено равнище се дължи не на разпадането на Съветския Съюз, а главно на първите демократични реформи. Той обещаваше на избирателите си да им върне добрите стари времена и да накаже виновните, които в процеса на приватизацията на държавната собственост бяха забогатяли от кражби. Тези популистки лозунги оказаха над хората очакваното въздействие.”

Така Лукашенко получи над 80% от подадените гласове и веднага спечели симпатиите на населението. След две години обаче президентът забеляза, че конституцията по много въпроси му слага окови. За да получи още повече правомощия Лукашенко реши да промени основния закон и представи съответен проект. Парламентът се противопостави, но не беше в състояние да осуети конституционната реформа. Освен това президентът се държеше така, сякаш иска просто да провери, дали има доверието на народа си. Въпросите на референдума бяха така ловко формулирани, че повечето граждани така и не разбраха, за какво всъщност става дума. Политологът Карбалевич припомня:

“Гласуването протече под мотото : “за” или “против” Лукашенко.За да прокара своя проект за конституция президентът се нуждаеше от поне половината от подадените гласове. За него това не беше тежка задача, защото по онова време Лукашенко се ползваше с огромна популярност. “

При това референдумът при значителни нарушения и фалшифициране на вота на много места. В много от избирателните секции на хората се разясняваше, колко е важно да се гласува за новата конституция. Бившият депутат Анатолий Лебедко от самото начало обаче обявява референдума за незаконен и енергично протестира срещу промяната на конституцията:

“Това беше истинско заграбване на властта. Лукашенко и неговото обркржение погазиха основния закон и сами си дадоха правото да проведат референдум в своя полза. С подобни правомощия обаче разполага единствено парламентът. Това беше потвърдено от конституционният съд. Само няколко дни по-късно той беше разпуснат”.

Конституционната реформа радикално промени страната – казва още Лебедко. Парламентът беше – де факто – разпуснат и заменен от едно Национално събрание, чиите решения обаче могат да бъдат отменяни от президентското вето. Разпоредбите на Лукашенко бяха поставени над закона, а неговия мандат във властта беше удължен с още две години. Животът на опозицията стана значително по-труден. Адвокатът – правозащитник Гари Погоняйло твърди, че не е останало нито едно основно право в страната, което да не е било погазено:

“Свободата на мненията и на вероизповеданията, правата на малцинствата , правото на демонстрации и т.н. Днес на хората се търси наказателна отговорност само ако се ангажират в нерегистрирани организации. Те вършат там социална работа, за което после ги наказват по съдебен път.”