1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Диктаторите и националният суверенитет

Автократите по целия свят могат да правят каквото си искат. В момента външна намеса е немислима, е гледната точка на Мадлийн Олбрайт, бивш външен министър на САЩ, изложена в статия за мюнхенския в. "Зюддойче Цайтунг".

default

Демонстрация срещу действията на хунтата в Бирма

Първата и най-очевидна констатация е, че тоталитаризмът вирее дори в ерата на глобалните комуникации и напредъка в демокрацията. Хунтата в Бирма използва същия инструментариум като Сталин, за да задуши съпротивата и да упражнява тотален контрол върху живота на хората. Към това се добавя явното нежелание на съседните страни да окажат натиск върху генералите. А на трето място идва действителността: концепцията за ненакърнимостта на националния суверенитет отново излиза на преден план.

Мнозина се надяваха, че падането на Берлинската стена ще доведе до възникванвето на един интегриран световен ред, свободен от зони на влияние, при който ще зараснат

раните от Студената война

и ерата на колониализма. В един такъв свят международната общност би суъмяла да прояви отговорност и съвест, нарушавайки при необходимост правото на суверенитет.

Madeleine Albright

Авторката на анализа Медлин Олбрайт

През 90-те години имаше някои прецеденти. Правителството на Буш-баща се намеси, за да пресече гладната смърт в Сомалия и да помогне на кюрдите в северен Ирак. Правителството на Клинтън върна на власт в Хаити законноизбрания държавен глава. НАТО сложи край на войната в Босна и на терора в Косово.

Тези стъпки бяха насочени към създаването на един вид световно правителство. Те се базираха на виждането, че съществува една международна система, насърчаваща основни ценности като стопанско развитие, справедливост и човешки права. Суверенитетът запазва централното си значение, но в някои случаи

чувството за отговорност налага намеса

в краен случай със сила. Решението на правителството Буш да нахлуе в Ирак обаче беше съвсем друга работа. То предизвиква отрицателна реакция, която отслаби подкрепата за презграничната намеса, дори когато става дума за спасяването на човешки живот. Специално правителствата на развиващите се страни сега са твърдо решени да защитават неотклонно принципа на суверенитета - дори с цената на човечността.

Simbabwe Wahlkampf Mugabe

Робърт Мугабе - един от диктаторите на настоящето

Това опази хунтата в Бирма от последствията от нейните възмутителни деяния. Судан може да си позволи да диктува условия за международните операции в Дарфур. А режимът в Зимбабве може би отново успя да се самоувековечи.

Във фокуса на днешния дебат стои въпросът какво представлява международната система. Дали това е нещо като набор от гайки и болтове за потягане и защита на правителствата или пък е активна рамка от правила, целяща превръщането на света в място, достойно за живот? Знаем как би отговорила хунтата в Бирма. Но ние трябва да се вслушаме в гласа - и в крясъка - на хората в тази страна.