1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Джебчийки от България във Виена

След премахването на Шенгенските визи за българи през 2002 година, много хора със съмнителни начинания също се възползваха от облекченията в пътуването из Европейския съюз. Сред тях са и малолетни български джебчийки от ромски произход, които заработват солидни суми по улиците на Австрия, Белгия, Германия, Италия и Франция. Юлия Дамянова, ще разкаже за това как австрийските власти се борят с наплива от непъл

Контролно огледало в универсален магазин

Контролно огледало в универсален магазин

нолетни джебчии, защо броят на Румънските малолетни крадци е намалял дрестично и какво прави България, за да разреши своята част от проблема.

Само през 2004 година, из виенските улици и магазини са били задържани 256 български джебчийки. Те работят в групи, за организирани банди, на които всяко момиче докарва по около 300 евро на ден.

Според австрийските закони, малолетни деца не могат да бъдат арестувани или държани против волята им. Тъй като младите български джебчийки са на не повече от 14 години, след като ги хванат на местопрестъплението, австрийските полицаи ги водят в съответната общинска служба за децата и младежите. Момичетата си тръгват от там обикновено още след 10-ина минути.

Единственият начин вълната от невръстните български джебчийки да бъде, ако не напълно потушена, то поне значително намалена, е България да ги спира още на българската граница. Важно е и българските власти да помагат за връщането обратно в родината на момичетата хванати на местопрестъплението.

Доскоро, невръстни румънски джебчии също създаваха огромни главоболия на австрийските власти. Сега проблемите около тях значително са намаляли. Защо?

”Със съдействието на румънското посолство във Виена, австрийската полиция успя да разбие около 49 малки групи на трафиканти на деца. След тази акция, броят на малолетните румънски джебчии намаля бързо и драстично. Преди да започне това сътрудничество между нашата полиция и румънските власти, във Виена имаше около 250 деца годишно, но след това, през 2004 година броят им намаля до 16,” казва Норберт Чайпек от виенската общинска служба за децата и младежите.

”Сътрудничим усилено на австрийските власти от юли 2003 година. В момента в Румъния имаме две програми за малолетните джебчии – едната за деца със семейства, а другата е за сираци. Накратко – полицаи и психолози се срещат с тези деца три пъти седмично и им обясняват какви са законите, кое е позволено и кое грешно или неморално,” казва Стефан Поп, полицейски аташе на румънското посолство във Виена.

Как обаче малките джебчии могат да се върнат в Румъния, за да бъдат включени в тези програми? По време на ”акциите” си из виенските улици и магазините, те не носят в себе си документи.

”Само за 2-3 часа, консулският отдел на румънското посолство във Виена подготвя документи, с които децата могат да бъдат върнати обратно в Румъния. Понякога документите се издават на базата на истинската им идентичност. Когато тя не може да бъде установена тук, те пътуват с измислената от тях, фалшива идентичност. След пристигането им в Румъния, колегите там имат възможност по-лесно да открият, кои са тези деца наистина,” казва Стефан Поп.

”Консулският отдел тук издава специални пасавани. Това са стандартни, международно признати документи, които са валидни само за определено пътуване – в нашия случай - от Виена, през Унгария до Румъния. Абсолютно невъзможно е с издадения от нас документ да се отиде до... да речем – Испания. Тогава документът ще е невалиден,” обяснява Дорел Скиопу, служител от румънската полиция, който работи като ”свръзка” между австрийските власти и румънското вътрешно министерство.

А как стоят нещата с изпращането на децата обратно в България?

”Румънските власти издават пасавани на децата денонощно. Обаждам се на посолството и имам документа след 20 минути,” казва Норберт Чайпек.

А българските власти?

”Притисках ги, молих ги. Най-накрая ми обещаха за вбъдеще по-бързо да установяват идентичността на заловените в Австрия деца.”

Норберт Чайпек иска да използва опита от сътрудничеството си с Румъния и за по-тясно взаимодействие с българските власти за проблема с малолетните български джебчийки. През януари той посети някои от отговорните български институции в София, за да обсъди с тях възможности за съвместна работа.

”Всичко още е в началната си фаза. Пътуването ми до София показа, че там има интерес към съвместна работа по проблема, но между българското социално министерство, Държавната агенция за закрила на детето и специализираният детски дом към вътрешното министерство има неясноти за границите на отговорностите и компетенциите им. Тези институции първо трябва да се разберат помежду си кой каква част от работата ще поеме,” казва Норберт Чайпек.

Почти сигрно е вече, че България ще стане член на Европейския Съюз през 2007 година. Мислите ли, че тогава проблемът с непълнолетните джебчийки ще позатихне?

”Не. Проблемът няма да изчезне от самосебе си. Не мисля, че й членство в Европейския Съюз ще донесе някакво разрешение. Единственото нещо е тези деца да получат възможност за добро образование в родината си, да получат възможност за професионална квалификация, да им се даде шанс да си намерят работа. Само онзи, който притежава нещо, се бори да го запази. Онези, които не притежават нищо, нямат и нищо за губене.”