1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Децата напускат училище

Наскоро в Българя бяха публикувани данни от социологическо проучване, направено по поръчка на УНИЦЕФ и българското просветно министерство, които показват, че само през последната година 28 800 деца са напуснали училище. В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира на проблема:

default

Данните сочат, че тези близо 30 хиляди напуснали училище деца са само 3 на сто от всички български ученици, макар редица експерти, които внимателно наблюдават тенденциите в българското образование да твърдят, че броят на напусналите е много по-голям – около 10 на сто. Най-често причината за отпадане на учениците от училище са ниските доходи и безработицата, които не позволяват на родителите да покрият разходите за образование на децата си (пари за предучилищна подготовка и за училищни пособия), макар че в основата си то е безплатно. Други посочени поводи за дезертиране от основното образование са отдалечеността на училището и разходите, свързани с пътуване на децата, както и неосигурен транспорт до съответното училище, особено в по-малките градове и села.
Над 50 на сто от случаите на отпадане от училище са свързани със семейни причини. Голяма част от напусналите твърдят, че нямат желание и мотиви да продължат образованието си.
Най-често училище напускат децата между 5-ти и 8-ми клас. Изследването показва също, че съотношението между напуснали момчета и момичета е 57 към 43 на сто, както и факта, че значителна част от отпадналите са роми.

Всъщност констатациите в изследването, направено по поръчка на УНИЦЕФ се потвърждават и от данните на проучване, извършено в навечерието на българското членство в ЕС по задание на просветното ведомство. Различното, което са констатирали социолозите при него е, че след семейството и приятелите, доброто образование е най-важната ценност за анкетираните ученици. Техните приоритети се различават от тези, определени от преподавателите им и децата отдават най-голямо значение на парите, личния успех и семейството. Те поставят алкохола, наркотиците, финансовите трудности и агресията като основни проблеми за тях.

Безусловно опасенията на анкетираните ученици са верни.

В дните около празника на св.”Трифон Зарезан” и протестите срещу акциза на домашната ракия, в Сливен трима ученици и една ученичка от местната езикова гимназия след тежък запой с водка, бира и текила се оказаха в интензивното отделение на болницата с тежко алкохолно отравяне. Неотдавна във Варна пияни ученици намушкаха с нож и счупиха носа на момче, което им размахало пистолет с капси. Часове по-късно две подпийнали ученички, бивши приятелки, се сбиха на автобусна спирка и си нанесоха сериозни наранявания. Примерите са колкото изобилни, толкова и подкрепящи печалната констатация, че нацията се алкохолизира от най-ранна възраст и вместо да бъдат предприети твърди мерки от семействата и цялото общество, на ученическото пиянство продължава да се гледа благосклонно и с ирония.

Вторият посочен от учениците проблем е дрогата.

Тя се продава практически навсякъде, в това число и в училищните дворове. Въпреки някои мерки с наемането на училищна охрана, на която плащат родителите, нещата не са се подобрили чувствително. В пловдивския ромски квартал "Столипиново", например, дозата наркотик се купува за лев и основни нейни консуматори са тъкмо децата, напуснали училищните стаи. Едва ли за някого е тайна, че дрогата от своя страна генерира след себе си друга престъпност - кражби, рекет, проституция. Тези дни по повод дебатите около подготвяния законопроект за регламентиране на платената любов в България стана ясно, че повече от половината проституиращи момичета са под 18 години.

В споменатата анкета учениците са посочили като проблем и финансовия недоимък, в който живеят повечето семейства. Много често се налага родителите да работят на две-три места, по 10-12 часа на ден, да пътуват на гурбет зад граница, за да издържат учениците. Те нямат време да им обърнат внимание, да погледнат личните им трудности, да обсъдят какво се случва с тях. Отношенията във все повече семейства са сведени до даването на някакви пари за закуски и елементарни нужди, и до безмисления дежурен въпрос "Изпитваха ли те днес". Резултатът е пълна липса на контрол, отчуждение и отдаване на изкушенията на улицата, която в България става все по-рискова и опасна.

Тъкмо там, на улицата, започва и агресията, за която споменават анкетираните ученици. Слабата разкриваемост на престъпленията води до ненаказуемост. Децата започват да приемат живота извън закона като неразделна част от бита, който върви със своите рискове. За престъпността и за наказанията българското общество все още не говори по същество, а медиите, които носят огромна вина за детската агресия, в повечето случаи гледат на нея сензационно и комерсиално. Примери за това е начина, по който бяха поднесени в публичното пространство обстоятелствата около смъртта на двете сестри от Пазарджик, убийците на които все още не са заловени, мотивите на четирите ученички да набият дознателката в Пловдив, или аргументите на учениците от Стара Загора, които удушиха възрастен нумизмат, за да го оберат...Не се дискутира и темата за престъпността на отделните етноси – смята се, че властта, в името на общественото спокойствие, умишлено прикрива престъпленията на хора от отделни етнически групи, нещо, което крие взривоопасен потенциал.

Освен тежки демографски проблеми, „европейска” вече България изпитва хронични трудности със своите намаляващи като бройка и присъствие ученици. Всичко това предстои тепърва да се стоварва като бумеранг върху главата на онези, които нехаят за бъдещето на нацията и най-вече върху най-малко виновните за тази ситуация – самите деца и техните семейства.



Подобно съдържание