1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Дестабилизирането на Ливан - общо дело на Хизбула и израелските генерали

Колкото и абсурдно да звучи -Хизбула и израелската армия работят в една и съща посока: дестабилизирането на ливанското правителство. До този извод стига кометаторът на вестник “Ди цайт” Михаел Туман. Ето артументите му:

Войната е само продължение на политиката с други средства. Така гласи една стара истина. Към нея трябва да прибавим: Войниците на ООН прикриват със маслиномо-зелените си шинели безпомощността на политиците. Това е новата истина. Западните правителства са склонни все повече към това, да пращат войници там, където не им хрумва никакво политическо решение на проблема. Войските пристигат спешно на място, но дипломатите, за съжаление, не ги следват. Ливан е добър пример в това отношение.

Предимно европейските войски, изпратени там, би трябвало да гарантират военното примирие. Само че тези дни то се разпада пред очите на целия свят. Евроейците и американците обаче отказват да реагират. Участниците в завършилата наскоро война продължават да торпедират мира.

Шийтската организцация Хизбула и израелската армия не ги е еня за резолюция 1701 на ООН, те застрашават прозападното правителство в Бейрут и се опитват да поставят под въпрос суверинитета на ливанската държава.

Този анализ изненадва най-вече с поведението на Израел.По време на войната изралеското правителство настояваше недвусмислено за укрепване на международните сили в Ливан и за увеличаване на правомощията им. Израелският премиер Ехуд Олмерт настояваше упорито за участието на Бундесвера в охраната на източното Средиземноморие. Това обаче не попречи на изралеските бомбардировачи да прелитат на провокиращо ниска виска височина над германските военноморски сили през октомври. Срещу френските войнции от омиротворитлените сили на ООН изралските военни самолети организираха дори псевдо-нападение. Изралеските военновъздушни сили продължават да нарушават въздушния суверинитет на Ливан. Всичко това е в нарушение на резулбойция 1701 на ООН и срещу основната цел на Запада да стабилизира разтърсения от войната Ливан.

Какво цели изарелската армия? Изралеското правителство оправдава полетите на бомбардировачите си с притока на оръжие за Хизбула в Ливан. Това звучи приемвливо. Гротескно звучат обаче доводите на Хизбула за политическите й атаки спрямо ливанското правителство. Тъй като Израел нарушавал непрекъснато суверинитета на Ливан, Хизбула се чувствала длъжна да му се противопостави като единствено възможната сила в страната. Така бойците от Хузбула и израелските генерали си подават един-други топката и отслабват ливанската държава.

В началото на тази седмица ливанското правителство беше разтърсено от оттеглянето на петима министри: четирима шиити и един просирийски настроен. Така продължилите месеци подред спорове в ливанското правителство достигнаха своя край. Целта на шиийтската организация Хизбула беше да получи достатъчно голям брой министерски кресла, за да налага вето в ливанското правителство. Това беше отхвърлено, но с оттеглянето на шиийтските министри в ливанското правителство беше нарушен баланса между представителството на отделните религии в страната. През идните седмици Хизбула ще използва точно това слабо място и без съмнение може да разчита на помощта на съседните държави Иран и Сирия. И в тази ситуация над Ливан продължават да прелитат изралески бомбардировачи. С други думи, крайно време е западните дипломати да се намесят. Три са предизвикателствата пред тях. Ливанското правителство има нужда от външна подкрепа и то неай-вече на останалите арабски държави, за да устои на натиска от страна на Хизбула. В Дамаск вече се радват на опитити за ухажване, идващи от САЩ и Англия. Само че Западът не бива да допуска сделка на гърба на Бейрут. Защото на юг от Ливан, в палестниските автономни области, трябва да осъзнаят, че си заслужава да се подкрепят международно признати правителства вемсто да се работи срещу тях, както прави Хизбула. Това се отнася както до новото експертно правителство на палестинците, така и до кабинета на ливанския прамиер Фуад Синьора. И истинита е, че Западът не може да се надява на по-добри партньори в търсенето на изход от ситуацията в региона.