1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Десет по скалата на популизма

По-високи лихви и по-труден, а за мнозина дори невъзможен, достъп до кредити - такива ще се последиците от промените в Закона за потребителския кредит, твърди експертът Калоян Стайков. С него разговаря Ясен Бояджиев.

Ефектът от промените ще изненада неприятно както потребителите на т.нар. бързи кредити, така и онези, които се оплакват от „произвола на банките”. Това показва експертният анализ, какъвто очевидно законодателите не са направили предварително.

Връзката банки-потребители

Ефектът за потребителите зависи от това какъв ще е ефектът за банките, обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Тъй като подобни промени внасят допълнителен риск в системата, ефектът за банките ще е негативен и те ще бъдат принудени да го прехвърлят върху потребителите. Което няма да е „произвол”, а отговорно поведение. Защото банките работят с чужди пари и имат отговорности както към кредитополучателите, така и към вложителите и акционерите си. Затова промените ще доведат до по-високи лихви и по-затегнато отпускане на кредити, а кредитополучатели с недобро кредитно досие и с по-малки възможности ще бъдат изолирани от пазара и съответно принудени да търсят средства на други места.

Една много несериозна идея

Банката, като всяка компания, има разходи. И за да работи, се нуждае от определени приходи. Идеята, че администрацията може да забрани някакъв приходоизточник, е много несериозна, тъй като той просто ще се прехвърли в друга графа, казва Стайков и дава пример с премахването на таксите за одобрение, усвояване и управление на кредита. За да компенсират административните си разходи по кредита, банките ще начислят тези такси към лихвата, поради което тя ще нарасне.

Перспективата е една: покачване на лихвите

Подобен ще е и ефектът от промяната на методиката за определяне на лихвения процент. Сега той е съставен от базов лихвен процент, който е фиксиран, и надбавка, която е плаваща. В бъдеще двата компонента се запазват, но разменят местата си - надбавката става фиксирана, а базовият лихвен процент - плаващ, с описано в договора обвързване с пазарни индекси като LIBOR, EURIBOR, SOFIBOR. Така банката действително няма да може да променя едностранно лихвения процент. Което обаче не означава по-ниски лихви. Понеже в сравнение със своите западноевропейски колеги българските банки работят в по-рискова среда и се финансират на по-висока цена, те най-вероятно ще завишат максимално фиксираната добавка. Освен това споменатите индекси са в момента на най-ниските си нива, тъй че в дългосрочен план перспективата е една: нарастване на лихвата.

По-скъпи кредити при по-затегнати условия

Калоян Стайков посочва, че в дългосрочен план потребителите ще се сблъскат с още едно негативно последствие - става дума за ефекта от отпадането на наказателната такса при предсрочно погасяване на ипотечните кредити. Обратното действие на тази промяна за вече отпуснатите кредити пък е абсурдно. Теоретично тя би трябвало да даде възможност на някои кредитополучатели да рефинансират изгодно задълженията си, като се прехвърлят в банка с по-добра оферта. Не е ясно колцина биха се възползвали от тази възможност, тъй като тя означава и сериозни разходи - за нотариални заверки, оценки на имоти. За банките тя със сигурност носи загуби - както на клиенти, така и на калкулирани при отпускането на кредита приходи. Ипотечните кредити са дългосрочни, за тях е привлечен дългосрочен ресурс, по който банката има дългосрочни разходи. При предсрочното погасяване тези разходи остават непокрити.

Kaloyan Staykov

Калоян Стайков

Несериозно е и твърдението, че потребителите ще спечелят от повишената по този начин конкуренция, смята Стайков. Конкуренцията на банковия пазар и в момента е изключително висока, а на надеждни клиенти с „добра история” се отпускат кредити без наказателни лихви. Така че прекият ефект от промяната ще е на първо време следният: ще изчезнат предлаганите в момента оферти с първоначални периоди на фиксирани или преференциални лихви. Защото след като се възползват от тях, клиентите ще могат да „избягат” в друга банка. Освен това, като компенсация на риска от предсрочно погасяване, банките ще трябва не само да повишат лихвите и таксите, но и да станат по-предпазливи и консервативни. Което за новите им клиенти ще означава по-скъп кредит при по-затегнати условия.

Европейската практика

Твърдението на законодателите, че отпадането на наказателната такса се налага заради европейска директива, също не отговаря на истината, казва Стайков. В директивата, приета в края на миналата година, изрично е записано, че кредитните институции имат право на "справедливо обезщетение за разходи, пряко и изключително свързани с предсрочното погасяване". А твърдението, че промените хармонизирали българската регулация в тази област с европейската, е безсмислено, тъй като такава общовалидна европейска регулация няма. Пък и не бива да се гледа какво правят други страни. Много по-важно е да се оцени каква е местната ситуация.

Проблемът на българското законодателство е, че не се прави анализ на последствията от него, казва Стайков и посочва за пример приетия „таван” на годишния процент на разходите (ГПР). При бързите кредити подобна практика съществува в около половината от страните в ЕС. В българските условия обаче реалността изглежда така: заради хората, които не си четат договорите преди да ги подпишат, ще пострадат останалите, защото е много вероятно това нововъведение да доведе до изчезване на легалния бизнес с бързи кредити. Така онези, които не отговарят на условията и нямат достъп до банков кредит, ще бъдат тласнати към лихвари - на сиво, извън закона, без договор и съответно без възможност да потърсят правата си.

Попитан къде би поставил новите законови поправки върху скала, в която на нулата са пазарната логика и разумната икономическа политика, а на десятката е популизмът, Калоян Стайков отговаря така: „По-скоро към 10”.

Редакцията препоръчва