1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Десет години от смъртта на севернокорейския диктатор Ким Ир Сен.

Развитието на страната е белязано от култ към личността, бедност и разправии около атомната програма.

Севернокорейският диктатор Ким Чен Ир

Севернокорейският диктатор Ким Чен Ир

Когато севернокорейското държавно радио преди десет години оповести, че е починал водачът Ким Ир Сен, това беше равнозначно на шок за напълно изолираното от външния свят население. Защото диктаторът беше въвел и усъвършенствал неповторима система за култ към личността, при която вярата в него и неговото националистическо учение отдавна беше придобило почти религиозен характер. За ужас на западния свят, на погребението на Ким Ир Сен се стигна до сцени на масова истерия. След смъртта на Ким, в чужбина трескаво се обсъждаше, дали неговият син - Ким Чен Ир ще може да се утвърди на мястото на могъщия си баща и да затвърди традицията на предаване на властта по наследство. Днес - десет години по-късно, човек само може да се чуди на наивността на подобни спекулации. Починалият лежи балсамиран в своя бивш дворец, ежедневно минават хиляди, водени от искреното чувство на преклонение. Според конституцията на страната Ким Ир Сен остава вечен президент на Северна Корея.

Синът му Ким Чен Ир се съобрази с конфуцианското учение за тригодишен траурен период, след което пое партийното ръководство и се провъзгласи и за ръководител на държавата. Северна Корея днес е не толкова партийна, колкото военна диктатура. Култът към личността на бащата междувременно се прехвърля и към сина. Надписът на мавзолея гласи : " Ким Ир Сен е Ким Чен Ир и Ким Чен Ир е Ким Ир Сен". По този начин режимът се е погрижил да прехвърли - до голяма степен неподправената - обич и уважение към бащата и върху сина - макар, че това - поне засега - показва малък успех, независимо от перманентната пропаганда в тази насока. Немският лекар Норберт Фолертсен, който е живял в Северна Корея казва за Ким Чен Ир следното:

В Северна Корея той не е особено обичан. За разлика от баща си, той се ползва с репутацията на човек, който не е особено хуманен. Описват го като студенокръвен и дистанциран."

Политическата равносметка на десетте години след Ким Ир Сен е твърде смесена. Страната е банкрутирала икономически, населението гладува. Без щедрите помощи от Китай и Южна Корея, без доставките на храни от Обединените нации, стотици хиляди севернокорейци биха умрели.

От една страна икономиката на Северна Корея стана малко по-свободна. Кир Чен Ир въведе някои малки капиталистически реформи, но той не може да прояви радикално усърдие, защото всичката критика би се стоварила върху имиджа на неговия баща, обожествяван като непогрешим. Твърди се, че Ким Ир Сен бил починал от сърдечен удар в момент на спор със сина си около темата за сближаването към Южна Корея. Днес разбирателството между двете корейски държави - независимо от някои рецидиви - все пак се развива по възходяща линия. Стават и неща, които биха били нечувани и невъзможни до преди 10 години: Югът помага на Севера с храни, капитали и ноу-хау. Железопътни линии и шосета прекосяват разделителната линия по 38-ия паралел. Южна Корея се надява, че Ким Чен Ир ще посети страната още през тази година.

Външнополитически, диктаторът в Пхенян успя да постигне някои неща с помощта на оспорваната си атомна програма. Япония показва желание да се сдобри със Северна Корея,а САЩ се държат на разстояние. Доколко обаче е стабилен лидерския пост на Ким Чен Ир - не е ясно. През всичките десет години откак почина баща му - никога не са спирали слуховете за опити за атентат.