1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Десетият конгрес на сирийската партия БААС

В Дамаск днес /6 юни/ бе открит десетият конгрес на управляващата партия БААС. Първоначално БААС, която бе основана през1943 година, бе замислена като общоарабска партия със социалистическа идеология. Тя успя да завземе властта не само в Сирия, а и в Ирак по времето на Садам Хюсеин – обаче между двете партийни крила в Багдад и Дамаск царяха конфликти и конкуренция. Сега възниква въпросът, дали БААС – с оглед

Башар ер Асад

Башар ер Асад

на миналато си – може да даде потик за политически реформи в Сирия? Анализ от нашия политически наблюдател Петер Филип

Когато през 2000 година сирйският президент Башар ел Асад стана приемник на починалия си баща Хафез ел Асад, който управлява 30 години Сирия, възникна надеждата, че с новия ръководител ще се създаде нов климат – климат на реформи и граждански свободи. Тези надежди не се оправдаха, въпреки че отначало имаше заченки на либерализиране. Сега, пет години по-късно, Сирия е все още диктатура, в която другомислещите се преследват и която – пряко или косвено – се намесва – в Ирак, в Палестина и /въпреки изтеглянето на сирийските войски/ в Ливан.

Повече от 1200 делегати се срещат днес на десетия регионален конгрес на сирийската партия БААС, първия конгрес от пет години насам, за да обсъдят реформи и да предначертаят насоките за по-добро бъдеще. Това поне оповести президентът Асад за конгреса на партията, която управлява Сирия вече 42 години и въпреки първоначалната революционна идеология отдавта се е превърнала в препъникамък за напредък, демокрация и свобода.

БААС бе основана през 1943 година в Дамаск от Мишел Афлаг и Салах Един ал Битар като “партия на възраждането”. Първият й когрес се състоя в сирийската столица четири години по-късно. Афлаг, сирийски християнин, и Битар следваха в Париж през 30-те години и там – като противници на западноевропейската колониална политика – положиха основите на БААС. В родината си те се върнаха като пламенни националисти, като мечтаеха за “велика арабска нация”. За тях арабските държави бяха само преходни режими по пътя към национално единство на арабите. Ръкъводството на тези държави беше според тях само “регионално ръководство”, което един ден трябва да бъде отменено от “национално ръководство”. Един план, който не бе осъществен.

През 1953 година БААС се обедини с “Арабаската социалистическа партия” на Акрам Хурани и оттогава носи названието “Арабска социалистическа партия БААС”. Тя се обявява категорично против колониалните сили и Израел

и пледира за национално единство, социализъм и социална справедливост – ето защо среща големи симпатии сред младите хора. С течение на годините бяха образувани филиали на БААС в редица арабски държави.

От голямо значение партията бе за Сирия и след няколко години и за Ирак. И това защото й се удаде да спечели офицери за целите си. Завзели властт чрез преврат, офицерите обаче забравиха първоначалните цели на БААС и установиха – както в Сирия така и в Ирак –диктатури, чиято единствена цел бе да се задържат на власт и които бяха готови да изтикат на заден план идеологията на БААС и основателите на паритята: след борби за власт в Дамаск двамата напуснаха родината си . Афлаг се установи накрая в Багдад, където почина през 1989 година, а Битар бе убит през 1980 в Париж, вероятно от сирийски агенти.

В повечето други арабски държави БААС не успя да привлече повече привърженици освен малобройни групи интелектуалци-бунтари и затова остана без влияние на национално равнище. В Сирия - както и в Ирак под управлението на Садам Хюсеин – тя стана държавна партия – с традиционните свойства на други държави партии: култ към личността и всесилни тайни служби, които ограничаваха свободите на гражданите, визирани навремето от основателите на БААС.

След завземането на Ирак от американските войски бе разпусната иракската партия БААС, която почти през цялото си съществуване бе в конфликт със сирийското крило. Така сега Дамаск е последното укрепление на тази партия. Все още БААС е главната опора на режима, който който се състои главно от привърженици на малцинството на алавитите и поради това може само със силови средства да остане на власт.