1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Демокрация в Близкия Изток?

САЩ подкрепят авторитарни режими - и същевременно искат демокрация. Това противоречие неизбежно затруднява постигането на успех.

Например Египет. През последните седмици настъпи известно раздвижване в политическия пейзаж на най-голямата арабска страна: президентът Мубарак назначи един нов, млад министър-председател и подмени част от престарелия състав на кабинета. Освен това той назначи и говорител за собствената си особа, което подхранва надежди за малка пукнатина в бетонната информационна политика на режима. По този начин Мубарак прави явно отстъпка пред натиска от Вашингтон: наскоро президентът Буш заяви, че както навремето зададе посоката със сключването на мир с Израел, така днес Египет трябва да поведе и по пътя към демокрацията.

Втори пример: Саудитска Арабия. Няколкостотин души демонстрираха миналата година с искане за реформи - една малка революция в тази строго авторитарно управлявана страна. Идната пролет ще се проведат за пръв път общински избори; естествено без участието на жените. Сега с помощта на чуждестранни съветници се определя изборният ред. Саудитското общество живее в съответствие с древните си племенни традиции; тук думата има водачът на племето, респективно на рода. В тази рамка царят демократични условия, доколкото решенията се вземат по възможност с единогласие. Това обаче няма нищо общо с американския модел. В Саудитска Арабия още повече отколкото в Египет лоялността върви във вертикална посока, от обикновения човек към високопоставения патрон. Тук изобщо не съществува и представа за участие в политическия процес.

Трети пример: Йордания. Президентът Буш нарича крал Абдала "просветен монарх". Хашемитският владетел е просветен доколкото умело успя да интегрира фундаменталисткото движение "Мюсюлманското братство". Просветен е и затова, защото успя от бедуинското население и палестинските бежанци - съставляващи две трети от населението - да изгради една стабилна държава. Съвсем различни са обаче методите, с които Абдала управлява: йорданската монархия се крепи изключително на един силен полицейски апарат, в който впрочем не се приемат палестинци.

Остава Сирия. Режимът в Дамаск е особено подозрителен на американците, защото се изстъпва като арабски фронт срещу Израел. Междувременно режимът се превърна в нещо като наследствена монархия: младият Башар последва баща си Хафез ал-Асад като президент на страната.

Има опасност сирийският модел да бъде възприет и в Кайро, където управляващият вече от 23 години Мубарак готви явно сина си Гамал за свой наследник. През следващите години ще се види дали САЩ ще приемат увековечаването на клана Мубарак или ще насърчат управляващите и гражданите да поискат малко повече демокрация.

Подобно съдържание