1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

”Демокрации без демократи”

От седмици насам продължават протестните демонстраци срещу правителството на Унгария в Будапеща. Опозицията предупреждава, че пропастта между управляващи и управлявани се задълбочава и вече прави аналогии с отминалата комунистическа ера. Признаци за политическа криза се проявяват обаче и в друга млада централно-европейска държава – в Чехия. Повече информация от Владимир Мюлер:

default

Унгарският опозиционен лидер Виктор Орбан смята, че протестните действия напомнят за събитията от 1956 г. – преди точно половин век, когато срещу унгарските въстаници са хвърлени 60 хиляди съветски войници, удавили революцията в кръв. Антикомунистическите въстаници от 1956 г. преди това водят улични сражения със силите за сигурност, цари атмосферата на линча. Политологът Ласло Кери отхвърля подобно сравнение:

”Повече от смешно е, даже е опасно: та нали в страната няма съветски войски, в Унгария днес няма потиснически сталинистки режим, няма го дълбокото отчаяние на милиони хора”.

По принцип, твърди Ласло Кери, напрежението е отчасти и по вина на опозиционната партия Фидес на екс-премиера Орбан, който изгуби последните парламентарни избори с минимална разлика и до ден днешен не може да се примири със загубата. Минималната преднина на изборите е според Кери виновна за сегашната политическа нестабилност в Унгария.

”И двете страни, както спечелилите, така и изгубилите, се чувстваха едновременно и силни, и слаби. Социалистите имат наистина мнозинство в парламента, но не са достатъчно силни, за да могат и да убедят обществото в необходимостта от реформи. Това е в сърцевината на проблема. Правителството иска да наложи сурови реформи, без да отчита, че унгарското общество не е готово да преглътне тези горчиви хапове”.

Ето защо правителството трябвало заедно с опозицията да положи усилия сегашната криза да се възприема като един вид учебен процес. Да се обясни на хората, че няма друг път освен този на реформите – в здравеопазването и в образованието, в администрацията и по отношение на структурите. За целта обаче партийните лидери трябва да прескочат собствените си сенки и да намерят пътя към помирението. Според Кери Европа би могла да окаже помощ в това отношение:

”Унгария се нуждае от много директни сигнали и подкрепа от Брюксел и от други градове в ЕС. Полотическите съперници в Унгария би трябвало да се научат, как да се постигне политическо сътрудничество.”

Правителството в Будапеща може и да е крайно непопулярно, а в Прага, столицата на Чехия, след последните парламентарни избори през месец юни такова изобщо няма. Двата големи партийни блока придобиха по 100 мандата и оттогава насам блокират взаимно всички усилия за сформиране на правителство. Иржи Пехе, политолог и директор на ”Ню Йоркския университет” вПрага казва следното:

”Съгласно политическите им програми двете големи партии биха могли без кой знае какви компромиси да се споразумеят за голяма коалиция, пречка обаче са личните антипатии, даже вражди. Това е неразбираемо и за мнозина тук".

Според Пехе от визията на бившия президент Вацлав Хавел, политиците да се водят в действията си от морала, в Чехия не е осъществено много. А след излизането на Хавел от президентството преди три и половина години партиите са завладяли политиката изцяло. Както консервативната Демократична гражданска партия ОДС така и чешките социалдемократи са по принцип популистки настроени, изтъква Иржи Пехе. Само дето едните използват национална, а другите - социална риторика.

”В политическия пейзаж на Чехия, подобно и на други централно-европейски страни, за съжаление още не са се изработили партийно-политически традиции. Това вероятно ще отнеме още известно време”.

След относително бързо задвижените усилия за реформи от средата на 90-те години сега царяло един вид изтощение. През 90-те години страните от централна източна Европа постигнаха колосален скок напред по отношение на политическите и икономическите реформи.

”Ала мисленето куцаше, доста изоставайки от тези бързи институционални реформи. Би могло да се каже, че тези централно-европейски страни са узрели като истински демокрации в инстиуционално и пазарно-стопанско отношение, но те са демокрации без демократи”.