1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

"Демократичен обрат в България изобщо не е имало"

20-та годишнина от падането на Берлинската стена и от демократичните промени в България, започнали на 10 ноември 1989 година, са основната тема, по която чуждестранните медии споменават днес България.

default

Обратът, който в България така и не се състоя

Множество германски издания поместват истории на бегълци от бившата ГДР, които са търсили път към Запада, преминавайки през България, а нерядко излежавайки там и присъди. Подобни съдби разказват Франкфуртер Алгемайне Цайтунг и онлайн-изданието на Райнланд-Пфалц. Сайтът на новинарския телевизионен канал N24 пише за това как е била отпразнувана годишнината. В София, например, била символично съборена 20-метрова художествена инсталация, изпъстрена с графити. Един от надписите гласял "Стената падна, но не и мафията".

Hammer und Sichel

Според повечето българи комунизмът е бил режим, който им е давал сигурност

За недоволството на българите от начина, по който се извършиха промените, пише австрийският Оберйостерайхише Нахрихтен под заглавие "Промените, които в България така и не се състояха". Мнозина българи и сега са убедени, че превратът в Политбюро е трябвало да гарантира властта на бившите комунисти - се казва в статията, която цитира социолога Владимир Шопов с думите "Демократичен обрат в България изобщо не е имало - и до сега цели кланове и династии от /бивши/ комунисти водят политиката почти като семеен бизнес". В подобен стил е и публикацията на Винер Цайтунг, която разказва, че предпазливостта и песимизмът на хората са преобладавали над еуфорията.

Британските медии поместват две „български” статии, посветени на 20-годишнината от падането на комунизма. „Да се осмелиш да си спомниш за България” е озаглавила материала си в Гардиън преподавателката по история в Университета на Илинойс Мария Тодорова. Тя отбелязва, че българите описват 1989 година не с думата "революция", а с думата „промяна”. „Досиетата бяха отворени, но в сравнение с други източноевропейски общества, опитите да бъде осъдено миналото с помощта на разкрития се оказаха неуспешни”, се казва в статията. Според Мария Тодорова само малък брой българи възприемат системата преди 1989 година като „несъмнено престъпна”. „За мнозинството режимът ограничаваше политическите и икономическите свободи, но даваше сигурност. Падащият жизнен стандарт през 90-те години подсили това усещане. Повсеместното осъждане на комунистическото управление в България беше неуспешно”, се казва в поместената в Гардиън статия.

Ройтерс публикува репортажа на Анна Мудева „Белене: забравеният лагер на смъртта”. Журналистката пише, че от бившия комунистически концентрационен лагер сега са останали само разпадащи се сгради. В материала на Ройтерс се изтъква, че „в цялята страна се усеща разочарованието от последните 20 години на преход, които са белязани от процъфтяваща корупция, престъпност, атмосфера на безнаказаност и нисък жизнен стандарт”.

Австрийският Ди Пресе предава размислите на един таксиметров шофьор в Берлин, по произход българин, който живее в Германия от 30 години и допълнително припечелва пари като... журналист, ползвайки познанията си по руски. Ди Пресе предава в лаконично-афористичен стил наблюденията му от сорта на това: "Демокрация ли? Няма такова нещо. Преди хората нямаха паспорти, но имаха работа, сега имат паспорт, но са безработни". Разликите в начина на възприемане на промените са значителни и се изразяват най-вече в това кой какво разбира под "свобода" - коментира австрийският всекидневник.

Men in Black

"Шпигел" коментира близките контакти на Бойко Борисов с германския ХСС /CSU/

Германското седмично списание Шпигел помества кратка бележка за Бойко Борисов. В нея се изразява учудване защо Асоциацията на европейските данъкоплатци присъжда своята награда тъкмо на българския премиер, след като страната се е прочула главно с това, че там потъват милиони на европейските данъкоплатци. Според Шпигел обяснението за това е в близките контакти на Борисов с баварската фондация "Ханс Зайдел", близка до Християнсоциалния съюз, чийто партиен член Ролф Барон фон Хоенау е президент на Европейската асоциация. Според Шпигел ХСС оказал решаваща помощ на ГЕРБ преди изборите.

Сайтът на швейцарската телевизия ДеЕрЕс и германското младежко издание Юнге Велт пишат за отхвърлената оставка на треньора на ЦСКА Любослав Пенев и историята около алкохолните ексцеси на деветима футболисти, от които петима национали, празнували до зори в един нощен клуб след позорното поражение на България срещу Базел с 0:2. Германският Бадише Цайтунг пък предлага списък на грешни кадрови решения на футболния клуб Байерн в миналото. Сред тях е и поведението на клуба спрямо Емил Костадинов, нает след Световното първенство през 1994 година. В клуба българинът играл само 14 пъти в основния стартов състав, затова пък вкарал общо седем гола преди да замине към Истанбул.