1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Демографското развитие в Германия има драматични последици.

Едва ли е много успокояващ факта, че пред подобен проблем са изправени всички индустриални нации.

Всички хора си пожелават дълъг живот - по възможност - при добро здраве и благосъстояние. За мнозина в тази страна, подобни желания са осъществими, което е радостно. Причината за това е не само в напредъка на медицината, която е достъпна в еднаква степен за всички, но и във факта, че тежкият и опасен физически труд все повече се поема от машини, а околната среда от година на година подобрява състоянието си. С други думи германските граждани бихо магли да бъдат напълно доволни, ако не съществуваше друга опасност: нацията застарява, а раждаемостта от десетилетия насам намалява. Високата степен на социална сигурност и пълно обслужване постепенно поскъпват и се превръщат в недостижимо благо, защото намалява броят на хората в трудоспособна възраст, които с вноските си финансират социалните блага. Според една прогноза на Федералната статистическа служба, през 2050 година Германия ще има само 70 милиона население - т.е. с около 12 милиона по-малко от днес.

Това развитие се очертава като трайна тенденция от няколко десетилетия насам и очевидно не може да бъде спряно. Така се стига до тревожния факт, че днешните поколения оставят на своите деца и внуци лошо наследство: голям държавен дълг, разнебитена инфраструктура и огромни дефицити в образователната система. Държавата харчи прекалено многто за потреблението на гражданите и прекалено марко за инвестиции в образованието, изследванията и развитието, изграждането на финансови структури, които да замествят пренатоварените социални системи. На всичкото отгоре и сега държавата е принудена да доплаща огромни и все по-нарастващи суми в бюджета на пенсионно-осигурителните фондове. Ако сегашното демографско развитие се запази и занапред, до 2017 година разходите на пенсионно-осигурителните каси ще се увеличат с около 80 милиарда евро. Допълнително нарастване на данъци и такси ева ли е мислимо, тъй като и днес, близо половината от доходите се преразпределят от държавата за различни социални блага. Социалната държава се ползва с голяма популярност сред гражданите, макар и да недоволстват от това, че поддръжката и е прекалено скъпа.

Гражданите не могат повече да се осланят на държавата. Те са длъжни да поемат повече лична отговорност за допълнителното си осигуряване за стари години. Но и това само по себе си няма да се окаже достатъчно. Съкращаването на работното време и ранното излизане в пенсия, се оказаха погрешен път на развитие. Те оскъпиха фактора "работна сила" и доведоха до пренасянето на трудоемките производства в страни с ниски заплати.

Затова е необходимо да се удължи времето на активен труд за сметка на пенсионния период. Необходимо е също, жените все повече да се включат в трудовия живот - това са все мерки, които неминуемо ще доведат до преструктуриране на държавните разходи - които трябва все повече да се насочват към образованието, изследванията и модернизацията на инфраструктурата. В противен случай последствията от демографското развитие не могат да бъдат предоляни.