1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Делото в Либия – без вина виновни!

Във вторник се очаква Наказателният съд в Триполи да произнесе присъдите по делото за епидемията от СПИН в детската болница в Бенгази, по което дело обвиняеми са пет български медицински сестри и един палестински лекар. След 7 години съдебно дирене, днес на карта е заложено всичко – решението ще бъде на живот и смърт за шестимата обвиняеми. - Гледна точка на Емилиян Лилов.

Либийският ръководител полк. Кадафи

Либийският ръководител полк. Кадафи

Толкова много вече е изписано по това дело, толкова много приказки са изприказвани и вероятности са обсъдени, че едва ли днес – в деня на истината за подсъдимите, можем да кажем нещо ново. В позиция да внесе нещо ново по това дело е единствено либийският съд, при това само ако във вторник той потвърди отменените преди година смъртни присъди. Всички сега се питат – каква е вероятността това да се случи, и в навечерието на Коледа да стане чудото?

Макар прогнозите винаги да са били най-трудното нещо, особено пък по това дело, за съжаление трябва да признаем, че оправдателните присъди наистина биха били истинско чудо. Много са причините, които подхранват слабия ни оптимизъм в навечерието на произнасянето на присъдите. Либийската страна продължава да поддържа конспиративната си теория за умишлено заразяване на децата в Бенгази, а Апелационният съд не допусна конституирането по делото на чужди независими експерти, нито прие нови доказателства в процеса. А такива не само има достатъчно, те бяха в състояние да съборят тезата на обвинението.

Знаят го добре експертите, знае го добре и либийският съд. Да припомня, че от началото на този месец има ДНК-анализ, който оневинява българките и палестинския лекар. След анализ на кръвни проби, взети от 44 болни деца и съдържащи вирусите на СПИН и хепатит, учените са стигнали до извода, че заразяването е започнало в болницата много преди в нея на работа да пристигнат обвинените медици. Всички изследвани деца били заразени едновременно с вирус, характерен за западните райони на Африка. Днес медицината е в състояние чрез генетична информация и чрез т.нар. метод на молекулярния часовник да установи времето на настъпването на заразата.

По света няма съд, който да не приема за доказателство резултати от ДНК-анализ. Въпросът е, защо точно съдът в Триполи отказва да приложи това изследване към делото? Отговорът е очевиден – защото този анализ оборва тезата за вина на подсъдимите, което не се вписва в стратегията на либийската страна.

Наблюдателите отдавна са определили това дело като лост в геополитическата игра, която играе либийският ръководител полк. Муамар Кадафи. Специалисти по Либия са категорични, че полковникът използва заразените деца като пионка в диалога му със Запада, към който той много иска да отвори страната си след години на изолация. Кадафи обаче не е преглътнал цената, която трябваше да плати за това отваряне – обезщетенията за атентата над Локърби. Човек трябва да е сляп, за да не забележи паралела между тези компенсации и претенциите на Триполи към София за изплащане на 15 млн. долара обезщетение за всяко заразено дете. Едно просто изчисление показва, че сметката излиза.

Тя нямаше да излезе обаче, ако съдът в авторитарно управляваната Джамахирия беше приел подготвените от защитата доказателства – като се започне от свидетелствата за изтръгнати със сила признания след нечовешки изтезания, като се премине през недопускането на чужди независими експерти да бъдат изслушани и се стигне до ДНК-пробата за по-ранното възникване на епидемията.

На 19 декември един палестински лекар и пет български медицински сестри ще научат, дали ще живеят или не. Официалните медии в Либия, които са контролирани от държавата, твърдят, че вината на обвиняемите се подразбирала. Но в правото няма такова положение, там се борави с експертизи и доказателства, които либийското право обаче не желае да приеме.

На 19 декември камерите отново ще покажат зад решетките на заседателната зала на съда в Триполи шест души, шест изкупителна жертви в едно престъпление, което не са извършили. Ако трябва да перефразираме Достоевски, в Триполи отново ще прожектират филма “Наказание без престъпление”.