1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Дебатът за капитализма според седмичника "Ди цайт"

Принципната критика на председателя на германските социалдемократи Франц Мюнтеферинг по адрес на капитализма е повод за следната уводна статия от Михаел Науман в седмичника “Ди цайт”:

Има ли капитализъм? Да. Иска ли да трупа печалба? Да се надяваме. Има ли експлоатация? Със сигурност на черния пазар. Означава ли това, че след жалбата на Мюнтеферинг ще се разрази класова борба? Най-много в икономическия печат, където класовата борба се води вече, но като един вид развлечение.

За много социалдемократи полемиката на Мюнтеферинг е повече от навременна: ето най-сетне един политик, който се осмелява да заклейми алчността на някои топ-мениджери, макар и с език, който вече е така изхабен, както понятията на класовата борба и революционните надежди за спасение от 19 век. Де да беше казал също, че с оглед на произхода му стопанският елит на Германия, управляващ най-големите фирми, се набира от само себе си, от бизнес- на бизнесфамилия; че за структурната криза в Германия допринесоха не само високите съпътстващи разходи, но и редица стратегически сбъркани решения на мениджмента. От погрешната политика в областта на автомобилните модели до скъпоструващите банкови стратегии – списъкът на самонанесените поражения е така дълъг, както кохабитацията с профсъюзите в ущърб на безработните.

Германия дължи политическата си стабилност и на общественото прозрение, че държавата е необходима също и в името на минималната защита на онези, които са губещите по пътя на развитието на пазарното стопанство. В програмата реч на Мюнтеферинг дори не ставаше дума за бясното преразпределение на доходите от долу на горе, а за държавата. Огорчението на социалдемократите от неблагодарния капитализъм произтича от разбирането им за държавата. Социалният ангажимент на собствеността, вграждането на равенството на възможностите и дистрибутивната справедливост в основата на Федералната република е тяхната заслуга, намаляващата ефективност на държавата в това поле - техният проблем. И не само техен, а и на другите големи партии.

Противоречието е просто крещящо: от основаването на Федералната република насам никое друго правителство не е задало насоката за така бързо оттегляне от вездесъщата държава, както сегашното червено-зелено правителство. Размекването на паритетното пенсионно осигуряване бе последвано от Харц ІV, то пък - от намаляване на данъците в изгода на индустрията. Това не остана без последици. През последните три години Германия привлече рекорден обем от чуждестранни инвестиции. Капиталът дойде тук не от съжаление, а защото има сметка да рискува в субсидираната страна на чудесата. За инвеститорите пет милиона безработни не са проблем, напротив – те са доказателство за успешната модернизация на стопанския живот.

Грижата за социалния мир те предоставят обаче на държавата. Този мир е една от основните предпоставки, които правят Германия по-привлекателна от политически по-лабилните й конкуренти. Така че предупреждението на Мюнтеферинг относно “презрението към държавата” не е необосновано. Социално-либералната мантра за собствената отговорност на свободния индивид, която идва на мястото на патриархалната държава, пропуска факта, че към инфраструктурата на държавата спадат правото и редът, образованието, здравеопазването и финансовата система. Представата, че “пазарът”, идеологическата панацея, може да се справи по-добре с държавните задължения, отколкото чиновническия Левиатан, е не само нереалистична, но и вредна за демокрацията. Това прозрение няма да отприщи класовата борба, но дано поне един необходим процес на самоопомняне.