1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Дебатът за АЕЦ-Козлодуй през призмата на климатичните промени

Докладът на ООН за климатичните промени дава нови насоки в дебата за бъдещето на ядрената енергия. В Германия напр. той разпали наново спора за отказа от ядрена енергия, а в България се разглежда като коз в ръцете на защитниците на АЕЦ-Козлодуй и привържениците на АЕЦ-Белене. Гледна точка на Емилиян Лилов.

default

Повод за разгаряне на дискусията е препоръката в доклада, да продължи изграждането на нови атомни електроцентрали като мярка за намаляване на изпусканите в атмосферата вредни емисии, причиняващи т.нар. “парников ефект”. Призивът е удар за противниците на ядрената енергия и мехлем за слуха на всички, които са против тях. Не се забави много и реакцията на ЕК – нейният президент Жозе Мануел Барозо заяви пред “Велт ам зонтаг”, че говоренето трябва да отстъпи място на конкретните действия, и призова страните от ЕС да преосмислят енергийната си политика в контекста на климатичните промени.

Наистина човечеството трябва да е сериозно загрижено за бъдещето си, тъй като, според прогнозите, то има време само до 2020 година, за да предотврати екологична катастрофа на Земята. А дотогава има само 13 години. И 23 да се окажат – положението остава също толкова сериозно. Темата вече измества другата ни голяма загриженост - заплахата от тероризма.

В Германия, която изпълнява програма за отказ от ядрената енергия, атомните електроцентрали спестяват годишно изхвърлянето на 120 млн. тона въглероден двуокис в атмосферата. Дори само заради този факт би било глупаво, да не се вземат предвид заключенията и препоръките в последния доклад на ООН. Безкрайно глупаво би било обаче и да се гледа на атома като на някакъв спасител на човечеството. Ако случайно сме забравили, колко хора погуби изпуснатия от бутилката атом от Чернобил, тогава ще се наложи да припомним, че при обогатяването на уран, използван в ядрените реактори, също се отделя и немалко количество въглероден двуокис.

Какво означава призивът на ООН за повече атомни електроцентрали в контекста на българския дебат за АЕЦ-Козлодуй и АЕЦ-Белене? - Той идва малко след като миналия месец българското правителство прие план за действие за спасяването на АЕЦ-Козлодуй.

Министър Румен Овчаров не спира да повтаря, колко несправедливо е било затварянето на двата средни реактора с обща мощност от 880 мегавата, а в този хор му пригласят цяла плеяда политици и други съмишленици, вкл. президентът Първанов. Странно е да се наблюдава отстрани, как по този начин се хаби енергия за една обречена кауза. Защото нито ще бъде преразгледан договорът за членството на България в ЕС, нито ще бъдат съживени спрените 4 реактора.

Възможно е целият този шум да е свързан с някаква българска надежда за по-високи компенсации за затворените блокове. Но работейки за АЕЦ-Козлодуй българските ядрени лобисти всъщност работят срещу АЕЦ-Белене, която е другото им любимо дете. Ще припомня, че ЕК трябва да даде положително становище относно безопасността и техническите характеристики на втората атомна, каквото до този момент няма. Да не говорим, че България ще разчита и на европейско финансиране по този проект. Това също не бива да се забравя, когато София се опитва да убеди Брюксел на по-гъвкав подход за старите руски реактори в Козлодуй. Не без значение е и фактът, че от същия тип, но малко модернизиран, ще бъде и новият реактор в Белене.

И още нещо не бива да забравяме - че ЕК отряза Литва, която искаше предоговаряне на условията за експлоатацията на нейната АЕЦ-Игналина. Комисията не се трогна особено от съществуващото единодушно решение на парламента във Вилнюс по този въпрос. Може би е добре, София да отвори очи не само за да види реалностите, но и правилно да изтълкува фактите, когато се радва на експертни мнения като това в доклада на ООН.

Подобно съдържание