1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Двойното поражение на Израел

Израелските войски се изтеглят от Ливан

Израелските войски се изтеглят от Ливан

Войната в Ливан приключи, поне засега. Само че войната вътре в израелското общество и срещу неговото правителство едва сега започва. Консенсусът, който направи дори и от левите антимилитаристки насторени сили убедени привърженици на войната срещу Хизбола, траеше само 34 дни. След като оръжията млъкнаха, в Израел започна канонада от критики, която напомня за настоенията след предишната война срещу Ливан през 1982-ра година. Навремето срещу правителството на Менахем Бегин демонстрираха стотици хиляди израелци , а анкетна комисия хвърли отговорността за кланетата в палестниски беанжски лагери върху тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон. Така се стигна до оставката на правителството. 24 години по-късно кабинетът на Ехуд Олмерт се намира в подобна дилема. Въпросът е не, дали, а кога ще се търкалят министерски оставки? Никой не поставя под въпрос правото на Израел да се отбранява срещу Хизбула. Само че това не може да оправдае огромните разрушения в Ливан. Те, според израелското подразделение на Амнести интернешънъл, са израз на дилетанщина и доказателство за хаотичното водене на войната. Тя не доведе до нищо. Нито бяха освободени отвлечените израелски войници, нито пък Израел е застрахован от нови нападения на Хизбула. В крайна сметка победетилят се оказа Хасан Насрала, а не Израел, в което беше убеден вицепремиерът Шимон Перес. Всъщност победата на Хизбула е дори двойна, защото без да иска тя предизвика разцепление в изралеското общество и призиви за оставка на правителството. Сега участвалите в сраженията се оплакват от хаотичните команди и лошото снаряжение. Медиите искат все по-силно оставката на Олмерт. Никога досега реномето на едно изралеско правителсттво не е било така ниско само половин година след началото на управлението му. То се остави в ръцете на шефа на генералния щаб Дан Халутц и го следваше сляпо. В първите седмици Халутц залагаше само на военновъздушните сили до тогава, докато министър на отбраната Амир перец все пак успя да се наложи с изпращането на сухопътни войски.

Популярността на министъра на отбраната Перец се срина още по-бързо от тази на Олмерт. Перец, който няма представа от военните дела и е шеф на израелската партия на труда, е осмиван в медиите като марионетка в ръцете на армията. Поискана от него анкетна комисия би трябвало да потърси грешките в ръководството на войната. Тази инициатива обаче едва ли ще спаси сегашното правителство.

През март изралеците одобриха правителството на Олмерт, защото се надяваха, че то ще им донесе сигурност с плановете за премахването на заселническите селища на Западния бряг. Само че сега Олчерт не може да осъществи тези си намерения, ако не успее да илиминира Хизбула, която обаче се намира извън Израел. По всичко личи, че скоро в Израел ще има предсрочни избори. Две са алтернативите за министър-председател. Първата е външната министърка Ципи Ливни, която е в не особено добри отношения със сегашния премиер Олмерт. Втората алтернатива, а именно- завръщането на Нетаняху, е по-вероятната. Шефът на Ликуд вече печели точки от поражението във войната срещу Хизбула. Предполага се, че при евентуални предсрочни избори национално-консервативната партия Ликуд ще удови местата си в Кнесета.