1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Двойни стандарти в журналистиката?

Има ли двойни стандарти в журналистиката? На този въпрос е посветен коментарът на Маринела Липчева-Вайс, в който тя хвърля поглед към дейността на германския медиен концерн ВАЦ в България. Ето и нейните констатации.

default

В стремежа си да не изглеждат безлични, някои български медии залагат явно на "другите" стандарти

С риск да ме обвинят, че като представителка на германско радио правя реклама на вестник, издаван от германски медиен концерн, ще започна направо с въпроса: “Четохте ли съботния брой на “24 часа” и по-точно рубриката “Оживление”? Букетът от вицове, поднесен на читателя, е озаглавен: Подредба на изискано парти: гей, мутра, гей, мутра ...

Няма да рискувам и няма да тиражирам публикуваните вицове за хомосексуалистите, защото в радиото, в което работя, а и в германската държава има етичен журналистически кодекс и закони, които не позволяват дискриминацията на каквато и да е основа, включително и полова. И как стои този въпрос в един вестник, собственост на германски медиен концерн, но разпространяван в България? Както се казва:

WAZ Druckerei in Bulgarien

Печатницата на ВАЦ в България

В България всичко е възможно ...

Ще си позволя малък анализ, за да видим, на какво се смее или би трябвало да се смее читателят на “24 часа”. Първо, вицът за гея е поставен редом до вица за мутрата. Така де! Там му е мястото, до субектите, които са криминално проявени и които обществото презира. Само че мутрата може и да е прост човечец, ама е симпатичен, защото е тарикат или поне се прави на такъв. А така нареченият гей? С изключение на може би един, вицовете за него, публикувани в горепосочения вестник, са гнусни. От тях ти се повдига. Защо ли? Ами защото става дума за извратеност! Това трябва да си каже читателят на българския вестник, издаван с пари на германския медиен концерн ВАЦ.

И докато ВАЦ спазва правилата в Германия, в България си затваря очите пред погазването им. Защото и в България има достатъчно правила срещу дискриминацията. Ще спомена само член шести, алинея втора от конституцията, в която се казва, че не се допускат никакви ограничения на правата, основани на раса, етническа принадлежност, пол и т.н. А що се отнася до Етичния кодекс на българските журналисти, той е подписан от “24 часа”. И апропо, когато през 2005-та година се създаде фондацията Национален съвет за журналистическа етика, за нейн председател е избрана главната редакторка на “24 часа”.

Пак ще си позволим кратък анализ, този път на посланията, които през последната година излъчва концернът ВАЦ в посока България. След като дълго мълча по случая “Батак”, ВАЦ в лицето на Бодо Хомбах се задейства едва, когато списание “Шпигел” излезе със статия, в която се казва, че българските вестници на германския концерн пренебрегват човешките права. Хомбах вдигна ръка, заплаши образно казано непослушните деца с едно

Bodo Hombach

Шефът на ВАЦ Бодо Хомбах

“Внимавайте, че ще ви плесна!”

и ... изобщо не ги стресна. Във ВАЦ обаче се стреснаха, най-вече, когато международната федерация на журналистите, известна с близките си отношения с Европейската комисия, поиска да се отнеме наградата “Черноризец Храбър”, дадена на български журналист с антисемитски нагласи. Защото в даването й активно участваха двамата шефове на вацовските издания: единият в качеството си на шеф на журито и другият - като председател на СИБ. Под външен натиск наградата беше отнета.

Как завърши драматичният двубой между българските издания от една страна и германския концерн ВАЦ, от друга? За съжаление, доста оперетно. Точно преди година Бодо Хомбах заяви, че поради лошия си опит след баташката история ВАЦ вече ще следи и редакционната дейност на вестниците си в чужбина, т.е. не само печалбите си. Думите му останаха глас в пустиня. За сметка на това обаче медиите отразиха подобаващо гласовито провелия се наскоро в София Втори медиен форум на балканските журналисти, в който участва и ВАЦ.

Той, впрочем, беше посветен на професионалните стандарти и обучението по журналистика. Нищо чудно ВАЦ наистина да създадат журналистическо училище в София. Чудя се обаче, на кои правила ще се учат там младите колеги – на онези, на които се подчиняваме ние тук в Германия, включително и изданията на ВАЦ, или на онези, от които вацовските издания в България все още печелят добри пари.

Редакцията препоръчва