1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Две представители анкети за обществените нагласи в България

Две представителни за страната социологически проучвания, проведени в разстояние на четири години от Института по социология към Българската академия на науките дават ясните параметри на еволюцията в обществените нагласи по отношение на очакванията на българското общество на прага на приемането на страната в Евросъюза. Коментар от Еми Барух

Част от данните отразяват начина, по който анкетираните сравняват своето днешно благосъстояние с равнището на доходите преди четири години; въз основа на това сравнение се посочват и техните очаквания за един относително кратък времеви отрязък, в който влиза датата януари 2007-ма година. Заслужава да се отбележи, че ако през 2000-та година само 8.1 на сто от анкетираните са заявили, че тяхното материално положение се е подобрило, днес този процент е нараснал на 17.2 на сто.

Тези данни бяха съобщени преди три дни от Института по социология към Българската академия на науките, като един от най- значимите коментари на авторския екип на изследването бе, че сред българите се засилва консолидацията около демократичните ценности: двойно по-голямо е заявеното одобрение на формата на управление на страната, намаляла е носталгията по комунизма и е категорично желанието на българите да бъдат управлявани от експерти.

Този резултат идва да покаже най-малкото две неща: първото е свързано с обществените нагласи на прага на официалното встъпване на страната в клуба на европейските държави. Еврооптимизмът на българските граждани не е новина. По този показател България се нарежда на рекордно място сред останалите държави, в които са правени подобни проучвания. Високите стойности на очакванията дори станаха повод за предупредителни изказвания, свързани с възможния срив след 2007-ма година след срещата на хипер-очакванията с реалността.

Вторият резултат от изнесените данни е косвена оценка на сегашния кабинет. Анкетните данни фактически се отнасят до периода на управление на Симеон Сакскобургготски и неговия екип: т.е. до второто правителство от началото на демократичните промени в България, след правителството на Иван Костов, което няма да приключи предсрочно своя мандат. Онова, което отличава (като характерологичен белег) кабинета Сакскобургготски от кабинета Костов, и което все повече се изтъква като негово предимство, въпреки общото еклектично впечатление, което създава тази група, е именно експертния и не политически характер на неговия състав.

Което идва да потвърди едно от очакванията на хората – че с приближаването на страната към Европа, експертността, а не политическата принадлежност ще се превърне в основен критерий за професионална кариера. Именно това е ясен сигнал за управленския елит на страната. Който би трябвало да бъде внимателно прочетен преди да започне пазарлъка около предизборните листи.