1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Две книги, посветени на бъдещето на Европа

Видният германски социалдемократ Егон Баар, близък съратник на Вили Бранд и съавтор на източната политика на Германия през 70-те годинr , публикува във вестник “Тагесшпигел” рецензия за две книги,свързани с бъдещето на Европа. Тя е озаглавена “Гордиевият възел”.

Германският социалдемократ Егон Баар е сред първите европейски визионери.

Германският социалдемократ Егон Баар е сред първите европейски визионери.

Двете книги, за които става дума са “Семейни връзки” на Гунтер Хофман и “Европа в криза” от европейския комисар Гюнтер Ферхойген. Хофман е работил за седмичника “Ди Цайт” в Бон и Берлин. Онова, което свързва двамата автори е въодушевеното изумление от европейското развитие през последните десетилетия. Освен това и Хофман, и Ферхойген са запазили приятелските си чувства към САЩ, независимо от всички последни развития. Според тях, само глапаци биха могли да мечтаят да застигнат и надминат Америка в областта на военната и сила, включително поради безсмислието на подобна задача. Двамата автори са мнение, че и днес Европа е по-силна, отколкото сама предполага. Доказателство за това е например факта, че нито една страна, която е в ЕС не желае да го напусне и осъзнава, че подобно нещо би било само да и навреди. Демократичната легитимност се оказва доста здрава спойка, която действа редом с икономическите предимства – отбелязва в тази връзка Егон Баар. Силата на “слабите” би станала видима, когато Европа откаже да легитимира международни актове на насилие. Вашингтон знае това и е извлекъл поуките си от войната в Ирак.

Гюнтер Ферхойген – архитектът на източното разширявен се изразява съвсем директно” Старият континент – пише той – не е осъден на западане. 21-ият век като нищо може да стане век на европейците, ако самите те го пожелаят и ако най-сетне разберат, че трябва да поемат съдбините си в свои ръце”. Край на цитата.

Тъкмо тук обаче се крие и гордиевият възел. Разликите мужду Америка и Европа, между Двата Запада не могат да бъдат нито отречени, нито отстранени, независимо от наличието на доста общности. Америка следва курс на разширяване и утвърждаване на своите позиции на глобален лидер, а Европа – търси утвърждаване като световна сила от нов тип, сила, която не заплашва никого. За света позицията на американците е разбираема, докато европейската позиция – трудно предвидима.

Границите на Европа все още са неуточнени. Ще се простира ли например до китайските граници, след като са започнати преговори за членство на Турция и се развиват концепции за специални отношения с Грузия, Армения и Азербайджан? От каква концепция произлиза например отпускането на европейска финансова помощ за Непал – нещо, което е доста трудно разбираемо за европейските данъкоплатци? Хората в ЕС вероятно са не по-малко подготвени от германците за това, че няма начин да се заобиколи разглеждането на централноазиатския регион, където се преплитат китайски, руски и американски интереси в областта на суровините, както и властови претенции. Не можем да се предпазим от потенциални конфликти ,ако просто гледаме да не ги забелязваме.

В книгата си Ферхойген развива десет тези, които са неоспорими от концептуална гледна точка. Сърцевината на неговите предложения е следната:” Европа се нуждае най-спешно от обща външна политика и политика по въпросите на сигурността, но такава, която да заслужава да се нарича по този начин. Само ако Европа успее да се справи с предизвикателствата в тази сфера и мирно развърже гордиевият възел на своите проблеми, ще успее да се спаси от маргинализиране.

Подобно съдържание