1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Двама германци трябва да проправят пътя на Косово към бъдещето

От 1-ви септември германският дипломат Йоахим Рюкер поема председателството над мисията на ООН в Косово ЮНМИК. Също днес германският генерал Роланд Катер поема командването на омиротворителите от КФОР. На тази тема е посветен коментара на Фабиан Шмид:

Йоахим Рюкер

Йоахим Рюкер

Двамата германци встъпват в длъжност в решаващ момент. Когато Съветът за сигурност в края на годината определи окончателния статут на Косово, се очерртава и близкия край на ЮНМИК и КФОР. За да може обаче Косово да просъществува при условна независимост като държава на всички свои граждани, регионът трябва да е напреднал дотолкова, че всички негови граждани да се чувстват сигурно намвсякъде из него. Бежанците трябва да могат да се завърнат, да получат обратно собствеността си, да бъдат сигурно, че няма да са подложени на изстъпления и преди всичко: да имат професионална перспектива пред себе си. Ето защо Косово се нуждае от дългосрочно икономическо развитие. За целта трябва да енергично да се приватизира, регионът да се интегрира в пазарите на Югоизточна Европа и нуждаещите се от саниране индустриални браншове отново да се изпълнят с живот.

През седемте години след войната ЮНМИК и КФОР вече постигнаха немалко. Бяха създадени всички необходими демократични институции, от които се нуждае държавата. Има парламент, правителство и съдебна система – все институции, отговарящи на високите критерии на правовата държава. Полицията обединява в редовете си както сърби така и албанци. На хартия защитата на човешките права и на малцинствата са на челно място. При все това обаче има още много да се желае.

Сръбската общност среща трудности с интеграцията си в институциите в Косово. Все още сръбското малцинство бойкотира парламента. Само с големи усилия ЮНМИК успява да стори нещо срещу нелегалните паралелни структури, котролирани от Белград. Мнозина косовски сърби не застъпват сами своите интереси в косовските институции, а предпочитат Белград да говори от тяхно име. Ала сръбското правителство застъпва на първо място своите собствени интереси и едва на второ – интересите на сърбите, пожелали да останат в Косово. Децентрализацията, която си поставя за цел да даде на общините повече собствена отговорност, се спъва, защото представите на сърбите и на албанците се разминават.

Тъй като повечето останали в Косово сърби живеят извън столицата Прищина в компактни анклави, етническото разделение води и до духовно разделение в обществото. Рядко сърби се осмеляват да се озоват в доминирани от албанците региони или квартали. А усещането им за несигурност е в много случаи напълно оправдано. И последният атентат срещу сръбско кафене в Митровица отново демонстрира, че латентната омраза все още може по непредвидим начин да избие в насилие.

Ала изводът оттук не бива да е, че е нужно още по-стриктно етническо разделяне. Съвместното бъдеще на сърби и албанци трябва да се кове още в детската градина и в училището. Само че сръбските и албанските деца ходят на различни училища, учат по различни учебни планове и почти никога не изучават езика на ддругата общност. Концепции за общи учебни планове наистина съществуват в достатъчно количество, но на практика напредък няма.

С други думи: има много да се върши, а времето изтича неумолимо. Рюкер трябва сега приоритетно да решава онези проблеми, които са пречка по пътя за вътрешна интеграция на цялостното косовско общество. Ще трябва да взима и непопулярни решения. А Катер ще трябва да поддържа КФОР в готовност, за да може да се намесва в случай на нови изблици на насилие бързо и последовтелно.

В началото на войните в бивша Югославия международната общност често демонстрираше разединеност, незнание, игнорантност и непоследователност. 15 години след разпадането на Югославия нещата изглеждат по-различно. Двамата германци са опитни и компетентни ветерани. От години насам се занимават интензивно с региона и са способни да търсят разрешения за сложните проблеми. Хората в Косово са с високи очаквания. С последователност и постъпателност тези очаквания могат да бъдат изпълнени.