1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Двамата Путиновци

От раздвоение е белязана и разпространената на Запад представя за Путин и неговата огромна империя.

Несъмнено след бурната ера на Елцин Путин стабилизира Русия. От пет години страната е с по-високи стопански темпове от всички развити западни държави - главно благодарение на постъпленията от засиления петролен износ. На стабилните условия и признаците на по-широко благосъстояние поне в големите градове се дължи непоклатимата популярност на Путин.

Междувременно под ръководството на бившия функционер на КГБ Путин, постсъветска Русия се управлява с твърди авторитарни методи. Нито в Думата, нито по телевизията се забелязва и помен от жив плурализъм на мненията. Само че това явно не притеснява особено руските граждани. Впрочем Путин не трябва да се опасява от неудобни въпроси и от западните ръководители - например за Чечения, свободата на словото или правната сигурност.

Последният въпрос засега непосредствено случая Ходорковски, до скоро най-богатия човек в Русия и главен собственик на петролния концерн Юкос. Сега той е в затвора заради данъчни измами и други обвинения. Както изглежда, в скоро време Юкос ще фалира поради милиардните данъчни искания - или пък ще бъде национализиран от държавата.

Каква е ролята на Путин в тази забележителна драма? Външно той си дава вид на напълно безучастен; той твърди, че случаят Юкос бил работа единствено на правосъдието. В Русия естествено никой не вярва на това. Случай от такъв калибър и с такова значение не би могъл да получи такова развитие без одобрение от най-високо място.

Ако в случая с Ходорковски става дума на първо място за налагането на правото и демократичния ред, тогава пред съд би трябвало да бъдат изправени и всички останали така наречени олигарси, тоест хората, които след краха на СССР натрупаха огромно богатство по съмнителни начини. Само че засега това не е станало. На срещата на Путин с ръководни бизнесмени по-рано този месец никой не посмя да засегне темата Ходорковски, макар че тя със сигурност живо е интересувала всички участници.

Впрочем при едно наистина независимо разследване на случая Юкос би трябвало да се осветли критично и ролята на държавните функционери в близкото минало. От това, че кампанията за преизбирането на бившия президент Елцин през 1996 бе финансирана практически от олигарсите, от това спечели и неговото протеже Путин.

А какво да кажем за безизходното положение в чеченския конфликт, което така зле се вързва с образа на Путин като динамичен руски обновител и просветен партньор на Европа и Америка? Малката кавказка република все още е в плен на разрушението, анархията и политическата безперспективност. След убийството на Путиновия наместник в Грозни Кадиров, "чеченизацията" на проблема от Путин засега се провали. Чечения е превъзходен пример за тезата, че националисткият сепаратизъм и тероризъм не могат да бъдат преодолени с голо насилие и без сериозни опити за преговори.

Как трябва да реагира Западът на отчасти конструктивната, отчасти авторитарна политика на Путин? Препоръчително е да не изпускаме от поглед "двамата Путиновци", за които говори Ерофеев. Това означава също, Русия и нейният отчасти свободно избран президент да бъдат включени "цялостно", заедно с противоречията им, в преценката. От тази гледна точка няма да е толкова лесно да се възвисява или принизява излишно явлението Путин. Неговите политически приятели на Запад, от Буш до Шрьодер, имат проблеми да намерят необходимия баланс към своя приятел в Кремъл.