1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Да се оформи мнозинство за резолюции срещу Иран в Съвета за сигурност ще бъде трудно

Съветът за сигурност на ООН ще се занимае с оспорваната ядрена политика на Техеран, а Международната агенция за атомната енергия във Виена се опитва да спечели представители на отделни страни за критични спрямо Иран резолюции. Това няма да е лесно, защото интересите на държавите във висшия орган на Обединените нации са твърде разнопосочни. Коментар от Еберхард Нембах:

Заседанието на МААЕ във Виена на 4-ти февруари 2006 г.

Заседанието на МААЕ във Виена на 4-ти февруари 2006 г.

Няма признаци за някакво раздвижване по случая Иран. Техеран продължава да не обръща внимание на всички отправяни искания, подготвителните работи за обогатяването на уран не спират и Иран надали ще приеме компромисното предложение на Русия за обогатяване на ирански уран на руска територия. По този начин наистина би могло да отпадне подозрението, че Иран тайно иска да отклонява уран за производството на ядрено оръжие, ала Техеран не иска да бъде зависим от други при производството на горивни елементи. Подобно желание е напълно оправдано, макар и да не се харесва на всички.

Техеран ще трябва да разбере, че страната се озовава в изолация, заяви канцлерката Ангела Меркел. Представителите на Иран не мислят така. Те се изживяват като преден отряд на унизените и оскърбените от Запада.

По време на конференциите на виенската МААЕ редовно става ясно, колко по-сложен е станал светът. Само допреди 20 години съществуваха Западът, Европейската общност и НАТО със САЩ начело. Противостояха им Съветският съюз и Варшавският договор. Съществуваше още и т.н. “Трети свят”, както и необвързаните държави, в които общо взето никой не се вслушваше особено.

Сега всичко е променено. Бразилия, Аржентина, Южна Африка, Индонезия, Индия, всички те тутакси започват да протестират, дори когато само нещо отдалечено напомни за възможността, страна като Иран да бъде зле третирана в областта на технологиите и икономиката. Всички те искат да са съпричастни към благосъстоянието и прогреса. Енергетиката е ключът за целта.
А, като се изключи Германия, ядрената технология с всичките си рискове се смята от повечето страни за най-перспективния енергоизточник на бъдещето. В отминалите времена на “атомно въодушевление” и Германия настояваше, сама да произвежда ядрено гориво.

Че днес страни като Иран са достигнали до същата тази точка на развитие, навремето никой не е и очаквал. Всички онези, които се развиват технологически и искат думата им да се чува по силно и в политиката, наблюдават сега внимателно, дали европейци и американци не се държат арогантно. Яростният спор, разгорял се във връзка с карикатурите на пророка Мохамед, дава ясно да се разбере, колко силна е проявяваната чувствителност.

Всичко това трябва да се отчита от западните дипломати, когато се опитват във Виена, да агитират представители на различни страни за гласуването на критични резолюции срещу Иран. Не може да се разчита и на екс-комунистите в Москва и Пекин. Те се превърнаха междувременно в безмилостни капиталисти, които поставят икономическите си интереси над всичко друго: Русия продава на Иран атомна технология, Китай се нуждае от иранския петрол за икономическото си процъфтяване.

Вече почти никой не се съмнява, че иранските ходжи искат да се сдобият с атомната бомба, но далеч не всички разбират, че това може да се предотврати, а още по малко са пък онези, които са готови за целта да поемат рискове.

В началото на март обаче ще се стигне до решителния момент. Постоянните членове на СС не могат да остават за вечни времена безучастни зрители, докато Иран стъпка по стъпка продължава с програмата си за обогатяване на уран, докато на края се стигне до онази суровина, от която се правят и бомбите. Възможно е наистина французи и британци заедно със САЩ да застанат срещу китайците и руснаците. Подобен конфликт би бил тежко изпитание за новия, станал твърде неясен, световен ред. Конфликтът с Техеран е и заради това особено опасен и тежък, защото отдавна вече не става дума само за Иран.