1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Да се възмутим

Уводна статия на Ди Цайт за германците, чужденците и ценностите

Убитата Хатун Сюрюджю

Убитата Хатун Сюрюджю

Време е да се възмутим. Не е ясно обаче дали само от престъпленията, или и от реакциите впоследствие. Нека да си припомним. В Потсдам брутално е пребит германец от африкански произход, чийто живот все още е в опасност. Не знаем как се е стигнало до сбиването и как бащата на три деца е попаднал в такава ситуация. Знаем обаче, че двамата предполагаеми извършители са го наричали “мръсен негър” и че и двамата поддържат контактки в деснорадикалните среди. Да си пирпомним и още нещо. Насред Берлин 18-годишен кюрд екзекутира сестра си с един изстрел в челото. Преди това младата жена избягала от дома си заедно с малкия си син, който не искала да оставя в ръцете на голямата си фамилия. Можем да сме сигурни, че убиецът е имал подкрепата на цялата фамилия. Съдът обаче може да осъди само него – човека, който е извършил така наречението убийство заради семейната чест. Двата случая са много различни, но имат и нещо общо: редом с откровеното съпричастие, обществото сякаш демонстрира и един рефлекс да омаловажава такива престъпления. И днес се мълчи по въпроса, че след падането на Стената в Германия близо 100 души станаха жертва на неонацистите. Че в Бранденбург, където неонацистите извършват най-много насилия, хора с по-тъмна кожа рискуват живота си, ако попаднат на определени места. В същото време всички се страхуват за имиджа на страната – сякаш за Германия не е достойно да се противопостави и да се бори срещу десния радикализъм. След убийството на 23-годишната Хатун Сюрюджю обаче протестира само една твърда малка група, независимо от чудовищността на това престъпление. В същото време за пръв път едно така наречено “убийство заради семейната чест” изобщо предизвиква някакъв отзвук в Германия. И по този повод определени консервативни среди реагираха прекомерно, настоявайки, например, за репатрирането на семейство Сюрюджю – акт, който правовата държава не допуска. Още по-смайваща обаче е реакцията на част от левите и либералите. Тъкмо те години наред заклеймяваха всекиго, който отвореше уста да назове отрицателните съпътстващи явления на емиграцията в Германия. Понеже дори самото назоваване на проблемите вече предизвиквало ксенофобия, извършените само през последните десет години близо 45 убийство “заради семейната част” бяха обгърнати с почти пълно мълчание. Дори днес, когато се знаят всички факти около това ужасно деяние, мнозина още се опитват да го омаловажават. Тези хора твърдят, че имало тенденция чужденците в страната да бъдат превърнат в изкупителни жертви. И че различните нации си имали различни особености, а германските мъже също пердашели съпругите си. Всичко това обаче изобщо не може да оправдае религииозно или културно обоснованите “убийства заради честта”. Възмущението не винаги служи като тласък към разумни политически действия. То обаче може да бъде лакмус за готовността на обществото да защитава ценностите си срещу извращенията. И в този смисъл възмущението е скъпоценно благо. По-добре да замълчат онези обаче, които се възмущават само тогава, когато жертвите са откъм тяхната страна на барикадата, а извършителите – от другата.