1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Дали евродепутатите не вършат финансови измами?

Австрийският депутат Ханс-Петер Мартин отправи сериозни обвинения срещу колегите си в европейския парламент. Мартин заяви пред вестник Билд, че е регистрирал 7200 случая, когато депутати са получавали дневни пари без да участват в заседания. В тази връзка възниква въпроса защо депутатите въобще получават дневни пари? Мартин Боне информира: Депутатите в европарламента със сигурност не спадат към тези с ниски доходи. Освен месечните си заплати, които в случая с германските депутати възлизат на около 7 хиляди евро, те получават дневни в размер от 262 евро за присъствието си на мястото, където се провеждат заседанията. Единствената предпоставка е, че те трябва лично да се подпишат в списъка на присъстващите. Обвинението на австрийския депутат Ханс-Петер Мартин е, че много от неговите колеги се вписват в списъците, но след това изчезват и въобще не участват в заседанията. Заместник-председателят на парламента Герхард Шмид потвърди, че това наистина е обичайна практика, но няма нищо общо с манкиране. "Депутатът самостоятелно взема решение къде ще работи през деня. Аз също се нанасям понякога в Брюксел понеже имам работа в Комисията или пък с парламентарната администрация и не отивам в някоя комисия, но въпреки това работя и през деня съм там." Шмид посочва, че депутатите работят в бюрата си, срещат се с лобисти и журналисти. Всичко това са необходими елементи от парламентарния живот. Дневните се полагат не само за участие в заседания, а за присъствие в града, където е седалището на парламента. Затова получаването на дневни и без участие в заседанието е напълно законно. Не е законно и дори е наказуемо обаче някой да помоли колега да нанесе името му в списъка. Преди няколко седмици списание Щерн отправи обвинението, че в случая става дума за умишлена измама, но не бяха намерени доказателства. Обаче за какво им се полагат на депутати въобще дневни? "Защото трябва да живеят от нещо и трябва да заплатят пренощуването си тук." Така казва Герхард Шмид. Колегата на Шмид Инго Фридрих, който също е заместник председател на парламента изтъква, че нещата се утежняват, защото парламента има две седалища - в Брюксел и в Страсбург. "Работата на европейския депутат сега е свързана с невероятен стрес, с невероятната необходимост от присъствието му в шпагат между Брюксел, Стразбург и собствения му избирателен район." Фридрих също така оправдава размера на дневните пари. "Когато взема хотел в Брюксел, който не е един от петте най-добри хотела, дневните покриват горе-долу това, което струва нощувката със закуска." Първите реакции на парламента спрямо обвиненията повдигнати от Ханс-Петер Мартин бяха той да бъде окачествен като не будещ особено доверие. Той просто искал да си направи реклама за новата си книга. През 1999 година Мартин влезе в европарламента в листата на австрийските социалисти, но в началото на тази година беше изключен от фракцията. Поводът беше, че Мартин се опитал със сила да попречи на двама германски депутати да се нанесат в един списък. Социалистите го обвиняват, че поради разочарованието си, че не е номиниран за още един мандат е предприел стратегия на терора и се опитва да печели точки пред обществеността.