1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Гюнтер Грас и икономиката

Точно преди четиридесет години тогавашният канцлер на Федерална република Германия Лудвиг Ерхард

Гюнтер Грас

Гюнтер Грас

се защити от критиката на Гюнтер Грас и други писатели с думите: “Тук свършва писателят и започва нищожният пинчер, джафкащ по най-глупашки начин.”

Легендарното издънване на Ерхард разкри истината за мнението на бонския истаблишмент за интелектуалците; сравнението с пинчера навреди най-много лично на него. В един пункт обаче клетият канцлер имаше право: Гюнтер Грас не разбира нищо от икономика. Че в това отношение нищо не се е променило и до днес показва неговият обширен текст “Свободата според аршина на борсата”, поместен в седмичника “Ди цайт”.

Добре ли се отнесоха германците със свободата, която им беше подарена през 1945 – пита Грас и отговаря: не, те отстъпиха на икономиката правото за взимане на решения, парламентът се изроди във “филиал на борсата”, депутатите са притиснати от “мрежа от лобисти”. Като противомярка Нобеловият лауреат предлага да бъде отрязан достъпът на лобистите до Бундестага; перверзна мисъл предвид факта, че един лобист и един парламентарист биха могли да се срещнат и извън Берлин. Освен това тъкмо глобализацията, върху която се сипят толкова хули, оряза силно влиянието на германските бизнес-сдружения. Едно предложение на конкуренцията от Източна Европа предоставя много повече аргументи, отколкото и сто лобисти.

Новото есе на Грас е важно обаче, защото фокусира по превъзходен начин ширещите се сред германските интелектуалци недоразумения относно икономиката. Всъщност след 1945 на германците бе подарена не само свободата, както пише Грас, но и благосъстоянието. Естествено не в смисъл, че не трябваше да работят за него – напротив. А дотолкова, доколкото предвид невероятния успех на социалното пазарно стопанство никой нямаше нужда да се замисля как функционира то всъщност. Затова мнозина така и не доловиха взаимовръзката между свобода, конкуренция и благосъстояние. По отношение на икономиката те продължаваха да отстояват старата германска вяра в държавата – една крайно консервативна гледна точка, въпреки, че на моменти придобиваше марксистка окраска. Грас казва, че концерните “отказват” да правят “необходимите” инвестиции в Източна Германия. Само че кой определя какво е необходимо? Правителството?

Икономическите проблеми на Германия нямат нищо общо с лобистите, а се дължат по-скоро на това, че след 1989 поляци, чехи и унгарци си върнаха свободата, която западногерманците получиха през 1945; и най-вече на това, че германците забравиха какви са условията за собственото им благосъстояние.