1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Грозното лице на Хърватия

С много национален патос Хърватия отпразнува Деня на победата. Традиционно празникът беше използван от националистите, които не пропускат възможност да напомнят за себе си. И да покажат грозното лице на Хърватия.

default

Момент от честванията на "Деня на победата"

Стотици хиляди чужди туристи летуват тези дни в Хърватия – “малката страна на голямата почивка”, както гласят рекламните плакати. Летовниците се радват на слънцето, морето и пленителната атмосфера на Адриатическото крайбрежие. Повечето не знаят хърватски, но това не е проблем, защото с келнери и продавачи се разбират не лошо на английски и немски.

"Убий сърбина"

В известно отношение това, че не владеят хърватски, е добре за тях – така изрисуваните навсякъде по сградите в малки и големи градове графити, които биха отровили ваканционната им идилия, си остават за тях неразбираеми драсканици. “Сърбите – на бесилото” или “Убий сърбина" призовават множество графити, на които задължително се мъдри и набиващото се на очи главно “У”, което символизира профашисткия режим на усташите по време на Втората световна война с техния боен поздрав „Za dom spremni“ (За отечеството: винаги готов).

графити в Загреб

"Za dom spremni" - усташки графити в Загреб

Вярно е, че пречупените кръстове са разбираеми за всички. На туристите, тръгнали към плажа или на романтична вечеря в ресторант, просто не им обръщат внимание. А всички тези “драсканици” са грозното лице на иначе туристическия рай Хърватия.

Внимание: десни радикали

Тази картина се вижда най-вече около 4 август, когато Хърватия чества годишнината от проведената през 1995 г. операция “Буря”. С тази мащабна военна офанзива хърватската армия за броени дни си възвърна териториите в Централна Хърватия, намиращи се тогава под контрола на сръбските сили. Впоследствие обаче бяха избити много цивилни сръбски граждани, а 200 хиляди сърби бяха прогонени от Хърватия.

Честването на този ден е удобен повод за десните радикали и неоусташите да напомнят за себе си. “Дяснорадикалната символика е част от днешното хърватско ежедневие”, констатира загребският публицист и политически наблюдател Борис Разета. Вярно е, че по улиците няма прояви на насилие, но острата националистическа реторика и недвусмислените дяснорадикални и неофашистки символи присъстват навсякъде в общественото пространство. “Дори 20 години след войната, Хърватия все още живее с националистическия си патос от онова време", посочва Разета. Той припомня че като независима държава Хърватия е възникнала от дясното популистко движение, а патриотичната реторика и днес продължава да е все още много силна.

Флиртът с усташите

Zarko Puhovski Politiloge Kroatien

Зарко Пуховски, хърватски политолог

Погрешно ще е обаче да се твърди, че по-голямата част от обществото споделя дяснорадикални възгледи, изтъква загребският политолог Зарко Пуховски. “Както и в други европейски страни, стоящите на такива позиции са малцинство - съставляват едва 3 до 5% от избирателите”, посочва той. Проблемът на Хърватия се състои по-скоро в това, че – за разлика от други страни – десният радикализъм е много по-осезаем в общественото пространство. Не личи политическа воля той да бъде поставен на мястото му.

Това личи и в делника. Президентката Колинда Грабар-Китарович не крие връзките си с известни десни популисти и хора, обвинени във военни престъпления. От десните радикали тя се дистанцира с нежелание, и то само когато много се засили международният натиск. При откриването на паметник на убития във войните в бивша Югославия хърватски националист и терорист Миро Баресич, министърът на културата Златко Хасанбегович се снима с хора с неофашистки символи. Нито един хърватски политик не напуска демонстративно футболен мач или официална проява, на която стотици, и дори хиляди скандират дяснорадикални и фашистки лозунги. А редица водещи политици са фенове на хърватския музикант Марко Перкович, носещ прозвището Томпсън – по името на неговия автомат от времето на войната за независимост на Хърватия. Перкович е известен извън страната главно с това, че в много страни, включително в Германия, концертите му бяха отказани заради неговия флирт с неофашистката усташка символика. Концертите си в Хърватия той обичайно открива с усташкия поздрав „Za dom spemni“.

Толерантното мнозинство

Kroatien Marko Perkovic alias Thompson Konzert in Cavoglave

Марко Перкович "Томпсъна", хърватски изпълнител

Публичното присъствие на усташката символика е съпътствано от все по-засилващ се исторически ревизионизъм в Хърватия. Става дума най-вече за това, че откровено фашисткият режим на “Nezavisna Drzava Hrvatska“ (Независима хърватска държава), избивал по време на Втората световна война сърби, евреи и комунисти и устройвал концентрационнни лагери по образеца на нацистка Германия, се представя като патриотичен изразител на хърватските интереси в трудни времена. Ревизионизмът в Хърватия има традиции – от разпадането на Югославия и създаването на независима държава през 1990-те години се правят опити по някакъв начин да се оправдае фашисткото минало. Никога обаче тези опити не са били толкова силни и толкова агресивни, колкото днес. Ревизионисти има дори в правителството - сегашният министър на културата е представител на радикалните ревизионисти.

Десните радикали, крайните националисти и ревизионисти в Хърватия са толерирани главно от дребнобуржоазното мнозинство, смята Зарко Пуховски. “Шири се мнението, че те, видите ли, са може би малко крайни, но иначе са си наши момчета, вървят в нашата посока”, обяснява той. По такъв начин десният радикализъм се приема като нещо нормално, превръща се в културна норма и никой не се тревожи. Нито пък от това, че неоусташите вече са част от делника в страната.

И все пак за фашизъм в Хърватия не може да се говори. Трябва да внимаваме с понятията, казва Борис Разета. Засега по хърватските улици все още не се разхождат шайки биячи от рода на щурмоваческите отряди SA в хитлеристка Германия и няма произволни побои върху хора. Едва ако се стигне дотам – а в нажежената атмосфера в момента това не е изключено - ще трябва да назовем ставащото с думата “фашизъм”.