1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Грешка ли беше да се иска право на вето за Германия?

Не е тайна, че Германия се стреми да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Изненадата обаче дойде от Токио, където канцлерът изведнъж обяви, че не става дума само за постоянно място, а и за това, то да е комбинирано с право на вето.

по време на посещението си в Япония Шрьодер заяви претенцията на Германия за постоянно място в Съвета за сигурност и право на вето

по време на посещението си в Япония Шрьодер заяви претенцията на Германия за постоянно място в Съвета за сигурност и право на вето

В Белия Дом във Вашингтон вероятно са изпитали злорадо задоволство. Аферата за корупция около сина на Кофи Анан - Коджо- вече им беше дала коз срещу недолюбвания генерален секретар на ООН, а ето че към това се добави и искането на Шрьодер за право на вето. Тези две неща могат да помогнат на американците по елегантен начин да осуетят плановете за реформа на ООН. Или поне на онази част, която би довела до загуба на власт и влияние за САЩ.

В плановете за реформа на ООН е предвидено разширяване на Съвета за сигурност и осъвременяване на структурата на една институция, създадена в следвоенния период. Това събуди надеждите на Берлин, че най-сетне може да получи постоянно място в центъра на властта на ООН, което да отрази нарасналата роля и влияние на Германия в света, както и мястото и като един от основните финансови донори на Обединените нации.

Всичко до момента сякаш се развиваше по план. Изпълнени с гордост, германският посланик в ООН Гюнтер Плойгер и неговият началник - външният министър Фишер докладваха, колко много подрепа за германските амбиции по отношение на Съвета за сигурност е била сигнализирана от най-различни места. Фактът, че хартата трябва да бъде ратифицирана от Американския Сенат и Конгрес, където доминират представителите на републиканската партия на президента Буш, беше съзнателно изтиквано на заден план, също както и растящата международна съпротива срещу самозваните кандидати за постоянно място в Съвета за сигурност Япония, Индия, Бразилия и Германия. До този момент въпросните четири държави поне нямаха претенции към правото на вето, което и без друго е оспорвано като недемократично. Герхард Шрьодер сложи край на всичко това, като изведнъж заяви, че желае да бъде поставен на едно ниво с досегашните пет суперсили, така че гласът на Германия да се изравни по тежест с този на Вашингтон в международен план. Какво е това? Внезапен изблик на патриотизъм или просто съветниците на канцлера са забравили да му кажат, че болшинството от 191 държави в ООН са принципно против правото на вето и че Кофи Анан предпазливо се опитва, по дипломатичен начин да ограничава правото на вето на петте досегашни суперсили, там където това е възможно?

Желанието на Германия, да бъде третирана като равностоен партньор в международната политика е легитимно. От страна на канцлера обаче щеше да е по-достойно ако се беше застъпил за отмяната на оспорваното и недемократично право на вето. А още по-добре щеше да е, ако просто си беше мълчал. Сега обаче, Благодарение на Шрьодер противниците на реформата в ООН имат в ръцете си оръжие, с което да вбият клин между държавите от Обединените нации! Защото за реформата на ООН е нужно мнозинство от две трети.