1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Грешката на премиера

Отминалата седмица донесе развръзка около злополучната история с българската кандидатка за еврокомисар Румяна Желева. Какво трябва да запомним от нея? На този въпрос в анализа си се спира Ясен Бояджиев.

default

Истината бе замазана

Накратко развръзката, която ни бе представена, може да се разкаже така: оттегляме една кандидатура, но не защото не става, а защото тя настоява, а и за да „развържем ръцете на Барозу”. Натриваме носа на критиците, като даваме на Европейския съюз комисар, за какъвто другите не могат и да мечтаят. Сменяме външния министър, но не защото се е изложил, а по негово настояване. Пък и без това сме предвиждали друга, „безспорна” кандидатура, каквато си имаме и за поста министър на отбраната. Въобще „имаме дълга резервна скамейка с подготвени хора”, та за десерт ви сервираме още едно световно икономическо светило, въпреки че засега не знаем какво точно ще правим с него.

Bulgarien Außenministerin Rumjana Schelewa

Случаят "Желева" - между пи ар и действителност

Желева не е невинна жертва!

Въобще развръзката трябваше да внуши на публиката усещането, че не става дума за грешка и провал, а за несправедливо стечение на обстоятелствата и морална победа. След което: случаят приключва - забравете. Въпреки пи ар прочита на събитията обаче, струва ми се, има няколко неща, които е важно да се припомнят и запомнят, за да не се повтарят. В тази история Румяна Желева не е невинна жертва на вътрешен и международен заговор. Първо, защото в края на краищата съмненията и обвиненията срещу нея за конфликт на интереси, свързани не с една, а с две фирми, не само не бяха опровергани, както тя непрекъснато повтаря, а по-скоро бяха документално потвърдени. Забележително е, че в края на краищата тя така и не представи нито едно фактическо доказателство за троснатите си и пропити от кръвна обида твърдения за невинност.

Освен това обаче тя не успя да даде и убедителни свидетелства за професионална компетентност и пригодност за поста, към който се бе устремила. Напротив - поведението и изявленията й след злополучното изслушване само затвърдиха първоначалните тягостни впечатления. Единственото й след оттеглянето интервю, например, със самоопределянето като „пример за всички политици” и като жертва на „враговете”, които „винаги се отнасяли най-зле с най-силните”, с търсенето на причините изцяло извън нея самата, показа отблъскваща липса на самокритичност и неспособност за реална самопреценка.

Boiko Borissov, Bürgermeister von Sofia

Вината е и негова

Рана за България

По-важно е обаче, че с реалните стойности се размина оценката на министър-председателя, чиято в края на краищата е отговорността за станалото. Цялата история от последните две седмици, впрочем, може да бъде разказана и като поредица от опити тази отговорност да бъде замазана и прехвърлена. Най-напред на политическите противници в България и в цяла Европа. След това на всички, които не харесваха Желева или пък досадно настояваха за спазване на закона. Бисерът в това отношение бе изречен от Цецка Цачева, според която „Желева е синоним на България и, който тръгва срещу нея, тръгва срещу страната”.

"Дали Желева става или не става за еврокомисар е решила партия, която спечели 40% от гласовете на изборите", каза пък премиерът, сякаш процентите, колкото и да са те, са гаранция за безпогрешност. Непризнаването на една грешка обаче понякога я прави още по-очевидна и задълбочава последствията от нея. Като в случая, в който личното европейско фиаско на премиера се лепна на България.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание