1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

“Готови за Европа”

Германското ляво младежко издание “Юнге Велт” публикува статия за България. В подзаглавието е казано : “ С ниски данъци и надници България иска да се превърне в атрактивно място за индустриални инвестиции, мнозинството от населението обаче живее в бедност”.

default

Управляващите в момента български социалисти са твърдо решени, да превърнат страната си в Европейски шампион по ниски данъци. Бюджетната комисия на Парламента в София прие почти единодушно решението за намаляване на корпоративния данък на 10%. По този начин този данък спада от 1 януари идната година с 50%. Освен това е предвидено от средата на 2007 година социалноосигурителните вноски да паднат с три процента. Според преценките, това ще донесе на фирмите в България данъчни икономии в размер на 150 милиона евро на година.

По нататък авторът на статията Томаш Кониц цитира интервю на заместник-председателя на Българската стопанска Камара Дикран Тебеян пред Радио България, в което той доста еуфорично оценявал икономическите перспективи пред страната, свързани с намаляването на данъците. И действително преките чуждестранни инвестиции в България нарастват стремително: от 2,4 милиарда евро през 2005 година на над три милиарда през тази година. За 2007 година се очакват три и половина милиарда. Дългосрочните предвиждания говорят за очакван инвестиционен обем от над 40 милиарда евро в рамките на следващите пет години.

Критики срещу радикалното намаляване на данъци дойде от твърде необичайно място. МВФ заяви, че това решение е било взето прибързано, защото подобно ниски данъчни нива в момента не били оправдани. От друга страна българското правителство беше похвалено за това, че е консолидирало бюджета. МВФ препоръча на кабинета да продължи строгата фискална политика и по този начин да се погрижи за осигуряването на нови намаления на безработицата и за нов икономически прираст. Бюджетните приходи за идната година – в плановете на министър Орешарски – са отбелязани с 41,7% на БВП, докато разходите за изчислени на 40,9 % от БВП. Постигнатия по този начин бюджетен излишък от 0,8% ще служи за компенсирането на намалените приходи вследствие на снижения корпоративен данък.

Близките на социалистите профсъюзи говорят в тази връзка за нарушаване на сключени споразумения, поради това че обещаните от правителството увеличения на бюджетните разходи за образование и здравеопазване бяха орязани. Въпреки нарастваща инвестиционна дейност и икономически прираст от над 5%, социалното положение на българското население остава отчаяно. При официално ниво на безработица под 10%, близо половината от всички български граждани живеят с по-малко от две евро на ден. Чисто статистически погледнато, всеки български гражданин разполага с месечен доход от 100 евро. Минималната пенсия е на ниво 43 евро, а средните български заплати в момента представляват 30% от средното ниво за ЕС.

След присъединяването на страната към ЕС, страната я очаква нов скок на цените – особено на основните хранителни стоки. И европейски функционери междувременно се опитват да приглушават очакванията на гражданите от ЕС. На една конференция в София, ръководителката на отдела за България в европейската генерална дирекция по разширяването Бриджит Чарнота предупреди българите да не хранят прекалено големи очаквания по повод европейските структурни помощи и да не гледат на тях като на лек за всички основни вътрешни проблеми. “България трябва да заложи на индустрията и на ефективната борба срещу корупцията на всички управленчески нива” – каза Чарнота. Този призив за самопомощ явно е единственото, което европейската бюрокрация може да предложи на България. Структурните помощи, които българите ще имат право да получават от различни програми на ЕС през идните години възлизат на около 11 милиарда евро. Полското присъединяване към общността беше подсладено с 60 милиарда – се отбелязва в заключение в статията на Юнге Велт.