Горчивите хапчета на ЕС | Начало | DW | 16.11.2005
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Горчивите хапчета на ЕС

Наличността и цените на лекарствата зависят почти изцяло от местоживеенето на пациента, тъй като това е въпрос, който се урежда на преговори между производителите и отделните страни.

default

Малките, по-бедни страни често плащат повече за най-новите лекарства, тъй като нямат пазарен обем, за да издействат намаления. Например, едномесечна доза от прозак, едно антидепресивно средство, струва малко повече от 18 евро в Италия, но над 40 евро в Словакия.

Националните правителства почти не участват в договорните преговори за лекарствата, макар че от 1997 цените се увеличават с по 5 процента годишно. Всяка година в страните-членки на ЕС за лекарства отиват 100 милиарда евро! Разходите за лекарства изяждат до 15 процента от медицинските бюджети в Западна Европа и могат да достигнат почти 50 процента, както е в Словакия.

Богати страни като Франция и Норвегия компенсират изцяло или почти изцяло своите пациенти за ставащите все по-скъпи лекарства, но за по-бедни страни като България това е просто немислимо. 30 процента от здравния бюджет на България отива вече за лекарства. Така че най-бедните европейци са принудени да плащат най-много, затова често те прибягват до алтернативни методи за лечение.

Д-р Нина Гочева е отлично запозната с последните медицински новости. Тя обяснява, че от онези 200 хиляди българи със сърдечни заболявания само 30 процента могат да си позволят да взимат най-доброто в момента лекарство, статин: всяка отделна таблетка струва в България над 1 евро, като 50 до 70 процента от тази цена се плаща от пациента. “Аз просто нямам решение на проблема – казва д-р Гочева. – Решението е финансово и политическо, а не медицинско.”

Цената на лекарствата в отделните страни се определя на често продължителни преговори между производителите и представителите на съответните здравни и финансови власти. Специално богатите страни, които са успели да издействат намаления, пазят решенията в тайна, за да не провалят някоя добра сделка. Потребителите не могат да се възползват от по-ниските цени в съседната страна, да кажем, тъй като по правило рецептите важат само за страната, където се издават.

Някое ново лекарство може изобщо да не влезе в продажба в определена страна, ако производителите решат, че не могат да разчитат на сериозна печалба. Така например в Чехия се продават само 20 процента от одобрените лекарства, просто защото това не е печеливш пазар. Лекарствените концерни нямат стимул да предлагат изгодни сделки на бедните или малките страни.