1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Голямо безсилие след голямото престъпление

30 юли 2012

Атентатът в Бургас е пълен с неизвестни, но българските власти не са тези, които да ги разплитат. Няма никаква причина точно от тях да се очакват отговори, действия и заключения, смята Татяна Ваксберг. Защото...

https://p.dw.com/p/15gKQ
Снимка: picture alliance/Wiktor Dabkowski

...нима България не е точно онази страна, която от години се слави със своята инвалидност в две основни сфери: правосъдие и вътрешни работи?

Атентатът само илюстрира докладите на Европейската комисия от последното десетилетие: състоянието на вътрешните работи улесни избухването на бомбата в Бургас, а състоянието на правосъдието е такова, че практически се наложи да се изнесе разследването извън България.

Думи, думи, думи...

Брюксел от години повтаря, че има риск точно от това, което вече стана: голямо престъпление, последвано от голямо безсилие в разкриването и наказването му. И ако сега някой ни каже, че докладите за София са всъщност положителни и ние не умеем да ги четем правилно, от това атентатът няма да изчезне и загиналите няма да възкръснат.

От власти като тези в момента е уместно да се иска тишина, а не отговори на непосилни за тях въпроси. Няма причина да се притиска Цветанов с въпроси за това как е изглеждал атентаторът – с къса или с дълга коса, с тъмна или с руса, с перука или без. От шест възможни отговора той винаги ще даде и шестте. Просто не знае какво е правилно да каже в кой момент, не знае и с кой авторитет по-напред да съобрази отговора си. Не умее да казва „но комент“, защото това не е хвърчаща фраза, а съдържателна част от поведението на един министър; тя все някак трябва да се удържа във времето.

Symbolbild Medien
Центрофугата от въпроси е все още в очакване на верния отговорСнимка: Fotolia

Дори не бива да му се сърдим за това, достатъчно е да се сетим в каква центрофуга от професионални чуждестранни въпроси се е озовал и как мечтае да излезе от тази история ако не сух, то поне цял. Но няма да стане.

Властите по-добре да мълчат

Правителствата могат да бъдат слаби или силни, компетентни или не, но отговорността на всяко от тях е еднаква. Цветанов, премиерът, службите, органите на смачканото правосъдие – това са отговорните за атентата и за след атентата лица. Ако сега имат нещо за коментиране, то е собствената им политика. За всичко останало, свързано с атентата – къде и как е избухнала бомбата, кой откъде се е сдобил с нея и така нататък – това не са източници, заслужаващи доверие. Класическата журналистика просто би ги заобиколила като недостоверен източник на информация, а не би ги гонила с микрофон за повече „факти“.

Впрочем, политиката включва не само изкуството да говориш, но и изкуството да мълчиш, а премиерът и министърът му не владеят и двете. Вестник „Капитал“ се е възползвал от второто и така е открил: атентаторът е влязъл в България със самолет /а не по суша и не по вода/. Това се разбира от неволно изтървана реплика на премиера, че за извършителя е известно само това „кога е пристигнал, предполагаемият полет откъде е“. Разбира се, по-рано стотина пъти беше повторено, че информация за хода на разследването няма да се дава. В този смисъл властите понякога може и да се ползват като източници, но кой знае на каква цена.

Автор: Татяна Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми