1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Голямата коалиция в Германия 1966-69

На 1 декември 1966 Курт Георг Кизингер бе избран от Бундестага за канцлер на първата в историята на Федералната република голяма коалиция.

Голяма коалиция?

Голяма коалиция?

Няколко седмици преди това се беше разпаднала коалицията между ХДС/ХСС и Свободните демократи. Сега консерваторите се коалираха със социалдемократите, така че в опозиция останаха само либералите – едва 49 депутати. Какво можеше да противопостави подобна нищожна опозиция на могъщия управляващ блок? Канцлерът Кизингер също бе наясно с рисковете:

“Най-добрата застраховка против евентуална злоупотреба с властта е твърдата воля на партньорите от голямата коалиция да я продължат само до края на законодателния мандат.”

По същото време в Германия възникна така наречената извънпарламентарна опозиция, състояща се предимно от студенти и интелектуалци. Протестите срещу Виетнамската война, за преосмисляне на нацистката епоха и против властта на държавата разтърсваха републиката. Най-известният представител на извънпарламентарната опозиция бе студентът Руди Дучке:

“Затова трябва да кажем не на парламента, където вече никой не ни представлява! Трябва да кажем не на голямата коалиция, която се превърна в една огромна партия на държавния ред.”

Но в течение на трите години на съществуване на голямата коалиция Кизингер успя майсторски да балансира между двете големи партии. Коалицията се оказа извънредно успешна в полето на икономиката – не на последно място, защото министърът на финансите Франц Йозеф Щраус, шеф на баварския ХСС, и министърът на икономиката социалдемократът Карл Шилер работеха в тясно взаимодействие: рецесията бе преодоляна, бюджетът бе оздравен, дадоха резултат реформите на пазара на работната сила.

Във външната политика Вили Бранд като министър на външните работи положи основите на новата източна политика – постепенното отваряне на Западна Германия към Изтока, преди всичко към ГДР. В началото и Бранд имаше съмнения що се отнася до голямата коалиция, но:

“Тя беше необходима, защото само така можехме да укрепим бюджета, да поведем ефикасна борба против стагнацията и изобщо да предотвратим надвисналата заплаха от държавна криза.”

Бранд, който по времето на нацизма живее в изгнание, и Кизингер, който по същото време е член на нацистката партия и затова до края на живота си бе остро критикуван, стояха на дистанция един от друг. Затова пък толкова по-сплотено работеха двамата фракционни шефове Хелмут Шмидт и Райнер Барцел.

Но голямата коалиция имаше не само успехи. Така например правата на федерацията и на областите във финансовата сфера бяха така тясно преплетени, че и до днес не могат да бъдат разплетени. Що се отнася до извънпарламентарната опозиция, за нея голямата коалиция поначало си беше трън в окото. Изобщо се видя, че от подобна калиция има полза само за кратко време.