1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Голямата коалиционна аритметика и последиците

БСП предлага: ДПС да вземе Варна, а НДСВ – Русе. Президентът е учуден, че го сезират за областните управители. Из новините на в. “Дневник” Коментар на Мирела Иванова

Голямата коалиционна аритметика взе да излиза от границите на точните науки и тук-таме въздухът затреперва от високо напрежение, ха да стане късо и да избухне конфликт. Политиците не привиждат този конфликт като етнически, но кой знае защо протестите са в области, пресметнати да се дадат на ДПС според някакъв имагинерен огледален принцип, наречен още принципът на Доган.

Назначаването на областни управители разчовърква зараснали рани в мисленето ни, изважда заровени томахавки, отупва от прахта националистически клишета и дори препрочита Вазовите стихотворения , връщайки им контекста от преди близо век и половина – и това е все по вина на българската политическа класа, която схваща коалиционната култура като преяждане с власт, власт заради самата власт и т.н.

Какви сметки се смятаха и пресмятаха близо два месеца, от провеждането на изборите до излъчване на правителство чак с третия мандат, и пак излязоха криви. Политиката не е проста аритметика, а нашите хора все едно са я усвоявали в килийно училище, не е въпрос на разпределяне на 228 високи поста в държавата, позициониране в схема 35:22:14, раздуване на парламентарни комисии и зам-министерски щатове и задоволяване с нови лимузини на всички желаещи. Бунтът срещу назначаването на областните управители казва точно това: ей, вие, по недосегаемите си върхове и кабинети, вие в колите със сини лампи, не ви ли светва, че политиката означава и мислене по-далеч от носа и интереса, и прагматичен разум, който изисква професионалисти. И понеже хората не могат да повлияят на янлъш-вериша в народното събрание и назначаването по квотен принцип на председатели на комисии, се опитват да повлияят при избора на управители по места, по местата, в които те живеят, работят, отглеждат децата си и се надяват на някакво бъдеще. Хората просто дават знак, че искат да участват в собствения си живот, а не да бъдат вечно пристягани от онези фирмени и партийни обръчи, наричани обръчите на Доган. Бедата е, че други политически сили им предлагат евтино леснодостъпни и бързи каузи, опъват до скъсване струните на измъчените им души и насочват енергията им в най-неприемливото русло, на етническата омраза. Битката трябва да е за друго – за пряк избор на областен управител и само прекият вот е не партийната аритметика да решават кой да е той. Така хората по места ще могат да контролират решенията му, ще го имат за свой наместник пред централната власт, да изискват от него, да го притискат натясно разпаше ли си съвсем пояса.

А сега какво излиза – първо, всички плащаме административния разгул на коалицията, и второ – оказва се, че да си заслужил партиец е по-важно, отколкото да си успял и почтен професионалист. Ей точно това безогледно и търгашеско пресмятане на политиците ще им изяде главите, все едно дали са с корони, петолъчки или фесове.