1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Голбално затопляне на световния климат

Глобализацията е финансов капитализъм и информационен комунизъм. Но в резултат се поражда глобално затопляне на моралния климат, твърди германският философ Петер Слотердейк – един от участниците в акцията на рокмузиканта Боб Гелдоф за подпомагане на Африка.

Философът Петер Слотердейк

Философът Петер Слотердейк

Цял свят днес говори за глобализацията и за икономическите последици от нея. Твърде рядко обаче някой се сеща за културните, моралните и техническите въздействия на този процес. Вярно, няма как да се отрече, че тъкмо на базата икономическите факти постепенно осъзнаваме доколко съвременният свят се сраства в единно пространство на бързи транзакции. Това омрежване Никлас Луман нарича “световно общество, докато Антонио Негри го кръщава със звучното име “империя”. Усещането за глобален свят се поражда най-вече от свръхбързата комуникация, която създава едновременност между всички региони на света, независимо от тяхната физическа или културна отдалеченост едни спрямо други. Великият демиург, който успя да обедини многобройните светове в един-единствен, без съмнение са парите, които не се спират пред нищо в устрема си да се умножават. Обединяващата енергия на парите обаче поражда и една радикална амбивалентност: световният капитализъм върви ръка за ръка с електронния комунизъм, доколкото знанието все повече се обобществява. А колкото повече се разширява зоната на трупане на печалби, толкова повече се разширява и зоната на морална намеса във вътрешните работи. На този фон заслужават похвала последните опити да се привлече световното внимание към Африка. Моралният интерес към Африка почива върху констатацията, че в уж омрежения свят, където всички са взаимно обвързани, все още има огромни територии, намиращи се под господството на пространството и на бедността. По този начин вътре в световното общество лъсва едно противоречие, което разкривява моралната физиономия на настоящето. Докато все по-големи маси хора се подготвят да нахлуят огромния парник на благоденствието, досами свръхчувствителната външна ципа на обществото на комфорта се образува заплашително бедняшко предградие от световен мащаб. Крещящото противоречие между изкуствения рай в зоната на благоденствието и бедняшките колиби на изолираните отвън все по-силно инфектира моралния климат в света. И няма как другояче да бъде, защото информационният комунизъм и алчността на провинциализма са взаимно несъвместими. Глобализацията на състраданието вече прескача границата на зоната на комфорта. Вече доста хора познават и двата свята и черпят морална енергия от цикличното си придвижване между тях. Без тази морална енергия няма да има сближаване, няма да има трансфер на знания и техники, няма да има повече житейски възможности за най-бедните. Когато наблюдаваме това ново явление, просто сме длъжни да се запитаме дали пък вече не настъпва и морално глобално затопляне, напук на упоритите твърдения на експертите-скептици, че човекът по природа е зъл и непроменим. Тази промяна в моралния климат, която ще наблюдаваме през идните десетилетия между другото се дължи на едно преобразяване на модерното в световен мащаб: постепенно изчезва хигиената на големите дистанция, която предотвратяваше конфликти чрез увеличаване на разстоянието, а функциите на границите отслабват. И двете са резултат от модерните техники за унищожаване на пространството, на първо място – от бързите транспортни средства и ултрабързото разпространяване на информацията. Тези техники породиха една съвършено нова система на виртуални съседства, виртуални солидарности и виртуални общности, които обезсмислиха конвенционалните техники на социолозите. Вече не е необходимо да живееш заедно с някого, за да си свързан с него; няма нужда да си роднина с някого, за да си готов на взаимопомощ; не трябва непременно да си виждал един човек, за да му сториш добро. Сумата на тези отношения аз наричам дистанционни съседства. И си мисля, че през новото столетие постепенно ще започнат да възникват и редица нови дистанционни добродетели.