1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Годишният доклад на Репортери без граници

През 2007 г. са убити повече от 80 журналисти - това е печален рекорд за последните 13 години. Това е верятно най-фрапиращият извод от годишния доклад на организацията "Репортери без граници". Коментар на Миодраг Шорич.

default

Протестна демонстрация на правозащитници в Берлин след убийството на руската журналистка Анна Политковская


Тазгодишният доклад на Репортери без граници" звучи като списък на онези страни, които пренебрегват демокрацията и потъпкват човешките права. Това са африкански държави като Зимбабве, Сомалия, Чад или Нигер или азиатски като Северна Корея, Шри Ланка, Туркменистан и Узбекистан. Отговорните политици в тези страни, както и в редица други, нямат доверие на гражданите и ги държи в подчинение.


Няма свобода без информация


Още английският икономист и философ Джон Стюарт Мил написа през 19 век: "Държава, която превръща своите хора в джуджета, някой ден установява, че с малки хора не могат да се постигнат големи постижения". В ерата на глобализацията това важи с още по-голяма сила. Неинформираните и несамостоятелни граждани могат само в незначителна степен да допринасят за всеобщото благо и сила на една страна. Затова орязването на свободата на печата е израз на политическо късогледство. Благосъстоянието на Запада не се дължи на големи природни богатства и суровинни запаси, а произтича от познанието, от способността да се произнася и понася критика, както и от гражданския ангажимент. Без свобода на печата подобни неща не могат да съществуват. Онзи, който забранява на журналистите да информират, отваря вратите за навлизане на корупция, непотизъм, шуробаджанащина и все по-безгранична бюрокрация. В крайна сметка от всичко това потърпевша е самата държава.

Reporter ohne Grenzen Bericht über Anzahl der getöteten Journalisten 2007

Броят на убитите журналисти през 2007 г. е рекордно висок


Свободата на печата е нужна във всяко време


Илюзия е да се смята, че временното ограничаване на свободата на печата може да бъде необходимо с оглед на политическа стабилност и последователност . Подобни аргументи използват например управляващите в Москва преди президентските избори през март. Затова всички държавно направлявани радио-и телевизионни станции възхваляват Дмитрий Медведев, определен от Путин за негов наследник. Вярно, че опозицията там е разпокъсана и слаба, но нима Медведев няма да спечели изборите и ако по някоя от медиите се пуснеше поне някой положителен материал за останалите кандидати? Защо е необходимо, Путин да отслабва позициите на своя наследник по този твърде примитивен начин? Разбира се Русия продължава да е фактор, с който се съобразяват всички поради нейните суровини и военна сила. По-добре би било обаче, ако страната се зачиташе предимно заради културното и духовно богатство,част от което са многото смели журналисти, показали през 90-те години, на какво високо ниво могат да работят. Русия е част от Европа, а на Европа са присъщи стойности като зачитането на човешките права и свободата на печата.

Подобно съдържание