1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Годишната пресконференция на руския президент Путин

Пред 1000 журналисти Владимир Путин даде годишната си пресконференция в Кремъл. Повод за коментар на Хорст Клойзер.

Годишната пресконференция на Владимир Путин в Кремъл

Годишната пресконференция на Владимир Путин в Кремъл

Все още младият и излъчващ енергия руски президент не държи монотонни речи както предшествениците си -генерални секретари на КПСС. Той дава годишната си пресконференция за 1000 журналисти. В продължение на три часа и половина имаше остри критики към руския път към демокрация.Въпреки това трябва да отдадем дължимото на представянето на Путин. Този политик е в зенита на своята власт, силен и самоуверен. Той много добре знае, че не може да бъде преизбран и споделя същата определена от конституцията съдба, както и един друг силен мъж-Джордж Буш. Но каква разлика между двамата. Не само поради провала в Ирак, през втория си мандат Джордж Буш е един отчаян човек, който се бори за местенце в историята. Колко различен е Путин. Той разбира се не е “кристално чистият демократ”, както обича да го назовава бившият федерален канцлер Герхард Шрьодер. Путин не става и за заместител на угасващата американска мечта, дълги години била идеал на много преследвани, в това число и руснаци. Но не бива да се подминава факта, че руският президент е натрупал доста суверенитет и самочувствие през шестте години на своето управление.Той подхожда към въпросите прецизно, понякога с известна доза хумор и понякога малко арогантност, подхранвана от сигурността, която лъха от него. Рядко бива агресивен, както преди години, търпелив е и отлично информиран.

Путин не е нито Бил Клинтън, нито Тони Блеър в най-добрите им времена, но кремълският шеф има зад гърба си руския народ, независимо от това че срещу него се надига все по-голяма критика от чужбина. Или тъкмо заради това.

Дали говори за т.нар. “Газ-ОПЕК”, тоест по добрата координация между доставчиците на газ, или за противоракетната система на САЩ, си личи, че той си е научил урока. Дори по въпроси за свободата на печата и гражданското общество. Той –да. Но не и кохортата от неговата администрация, затънала или в популизъм, или в национализъм. Путин знае това много добре и играе на тази струна. Само с едно мръдване на пръста си, той би могъл да назове своя наследник. Путин обаче не го прави.

Всичките тези положителни натрупвания обаче не са в състояние да премахнат основното зло в Кремъл. Един вероятно добър човек не е в състояние да оправи бакиите на цялата руска система, характеризираща се със страх от свободата и демокрацията, затънала в недоверие и корупция. В края на краищата убедителният комуникатор Путин може би не е и толкова силен.