1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Годишен Доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права

В публикувания на 6.3. годишен доклад за човешките права Държавният департамент разглежда подробно нарушенията в около 200 държави през 2006 година. Геноцидът в Дарфур е посочен като най-тежкото нарушение, а ред държави са критикувани изключително сурово за състоянието на правата на техните граждани. Освен критики към Иран и Северна Корея, които не са неочаквани, Държавният департамент поставя сред големите н

Джордж Буш и Кондолиза Райс в американското външно министерство

Джордж Буш и Кондолиза Райс в американското външно министерство

арушителки Китай, Русия, Пакистан, както и поддържаните от САЩ правителства на Афганистан и Ирак. Въпреки общо положителна оценка за България, докладът описва ред сериозни нарушения./Соня Каникова/

Докладът за човешките права тази година съдържа над 1800 страници. За значението, което САЩ отдават на този доклад, може да съди и по факта, че неговото официално освобождаване беше придружено от изказвания на държавния секретар Кондолиза Райс, на заместник държавния секретар по въпросите на демокрацията Пола Добриянски, и на помощник държавния секретар по въпросите на демокрацията и човешките права, Бари Ловенкорн. Известна изненада предизвика коментарът за САЩ в този доклад. Американското правителство е критикувано за начина, по който третира лица заподозрени в тероризъм. Бари Ловенкорн заяви също, че американската страна е наясно, че публикува доклада си за човешките права в момент, когато нейното собствено досие се поставя под въпрос, най-вече що се отнася до мерките въведени след терористичните атентати през 2001.

България се нарежда сред държавите, които в общи линии спазват правата на своите граждани. Частта за България както и за другите държави в доклада е голяма по обем и в нея са разгледани голям брой критерии свързани с човешките права, както и свързаното с тях законодателство. В общо положителната рамка на оценката за България има отбелязани и стряскащи нарушения по много голям брой критерии, макар и не в най-тежките категории. Повечето от нарушенията не са нови и са били отбелязвани в предишни доклади на Държавния департамент. Тази година изглежда, че нарушенията от страна на полицията в България са се задълбочили. Споменават побой и малтретиране на лица в предварителен арест, малтертиране на затворници, особено от малцинствата. За нарушения се смятат и лошите условия в затворите. В 12-те затвора на страната има 11 165 затворници, с което техният капацитет е надминат 3 пъти, казва се в доклада Така например българските затворниците разполагат с по 2 квадратни метра площ, докато международният стандарт е 6 квадратни метра, страдат от лошите хигиенни условия, недостатъчна храна и много други.

Полицията също е извършвала произволни арести, страда от вътрешна корупция и безнаказаност. Цитирани са твърдения от групи за защита на човешките права, че при полицейски нарушения медицинските прегледи не са документирани както трябва, обвиненията не са разследвани, а обвинени или виновни офицери рядко биват наказвани.

Процедурите за подаване на оплакване е такава, че повечето пострадали се страхуват да се оплачат.

Сериозно нарушение е било ограничаването на свободата на пресата. Журналисти са били заплашвани от „лица с политически интереси”, те си налагат автоцензура поради натиск от политически лица или от организираната престъпност, споменава се и за журналисти, подкупени от политици. В доклада се казва, че държавните медии не са защитени от натиск от страна на правителството. Цитирано е уволнението на Иво Инджев от БТВ под вероятен натиск от офиса на президента Първанов.

Тези далеч не са единствените или дори главните проблеми с човешките права в България. Продължават битовото насилие, сексуално преследване и дискриминация на жени. Продължава дискриминацията срещу малцинствени групи, особено ромите, както и срещу Огромни проблеми се отбелязват по отношение на правата на децата, като се започне от право на здравеопазване и образование до злоупотреба с детски труд, детска проституция, подстандартни условия в институциите за сираци и деца с инвалидности, битово насилие върху деца.

Докато в доклада се отчитат полаганите от България усилия за опазване на правата на човека, много нарушения се приписват отново на неефективната съдебна система и на корупция в изпълнителната и съдебната власт.