1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Гласността, перестройката и краят на Съветския съюз

Преди 20 години за генерален секретар на КПСС бе избран Михаил Горбачов. Корнелия Рабиц с кратка ретроспекция:

М. Горбачов и Вл. Путин на 21-ви декември 2004 год.

М. Горбачов и Вл. Путин на 21-ви декември 2004 год.

Човек-легенда, символ и още приживе вписан в учебниците по история. Колкото уважаван, толкова и оспорван като личност. На днешния ден преди 20 години с възхода на Горбачов започва разпадът на Съветския съюз и на целия източен блок.

На 11-ти март 1985-та год. престарялото Политбюро на съветската компартия избира 54-годишния по онова време Михаил Сергеевич Горбачов за за генерален секретар. Едновременно се извършва смяна на поколенията и начало на политическия прелом, поставил край на студената война и приключил с рухването на Съветския съюз.

Синът на колхозник от Северен Кавказ става приемник на поредица от твърде възрастни, често тежко болни, понякога дори сенилни съветски лидери. Критиците говорят за съветска “геронтокрация”. Новият човек на върха бързо дава да се разбере, че при него нещата няма да продължават по старому. Страната се нуждае от демокрация като от “живителен въздух”, заявява той. Само за няколко месеца "генсекът" уволнява десетки министри и партийни функционери, започна да променя курса, за да се придадат на съсипаната съветска икономика нова импулси и стартира политиката на гласността и престройката. Тези две руски думи навлизат в световния речников фонд като марков знак за ерата на Горбачов. Самият той обича да говори за “втората руска революция”.

Разбира се, Горбачов не застава начело с намерението, изцяло да отмени социализма. Той по-скоро иска да го реанимира и да го превърне в дееспособна система.

Горбачов:

“Ние не сме се отказали от социализма, не искаме да го предадем, а да му придадем ново качество и да използваме неговия хуманен потенциал.”

Закостенялата система на държавното планово стопанство вече се е доказала като неефективна, Съветският съюз е политически изолиран, здравеопазването и образованието са в тежка криза. Корупцията е проникнала дълбоко в партийния апарат, експанзионистичната външна политика, военните и техните скъпоструващи проекти в областта на въоръжението – всичко това е тежко финансово бреме.

Новият човек на върха на комунистическата пирамида се стреми да преустрои обществото, да стимулира личната инициатива, да въведе пазарно-стопански елементи, да направи информационната политика по-прозрачна и същевременно се застъпва за външно-политически поврат: намаляване на напрежението вместо надпревара в ядреното въоръжаване.

Генереалният секретар продължава обаче да се придържа към еднопартийната система. Той издига искането за обновяване на съветското общество “възоснова на ленинските принципи”, като така и остава неясно, какво точно има предвид. На преден план излизат критиците му: едни от тях се опасяват от изчезването на стария ред, а заедно с него и на привилегиите си, други пък зоват към повече безкомпромисност. Между тези два лагера Горбачов създава впечатлението на колебаещ се, народът го нарича “болтун” – “дърдорко”. Междувременно обаче упадакът на комунистическата система е вече неудържим.

Във външната политика и в политиката за сигурност Горбачов безспорно поставя след един дълъг период на мразовити отношения началото на редица стъпки за намаляване на напрежението и към разоръжаване. През 1988 год. започва изтеглянето на съветските войски от Афганистан, отбранителният бюджет е чувствително намален, изтеглени са въоръжение и войски от ГДР, Чехословакия и Унгария. Втората германска държава изпада в тежка криза. Незабравими остават думите, с които Горбачов призовава тогавашния източно-германски партиен и държавен ръководител Ерих Хонекер към реформи и в ГДР: “Който закъснява, животът го наказва”. Официалната ГДР гледа с голямо неудоволствие на развитието в Съветския съюз. Хонекер се опасява от измяна към социализма и на свой ред издига лозунга:

“Винаги напред – назад никога вече!”

Не минава много време и Хонекер е свален, режимът на комунистическата ГЕСП рухва, започва процеса на обединението на двете германски държави. Горбачов дава съгласието си на срещата с тогавашния германски канцлер Хелмут Кол на Кримския полуостров.

Почти точно 5 години след избора му за генерален секретар, на 15-ти март 1990 год. Горбачов става първият съветски президент, но не се задържа дълго начело на държавата в криза. През лятото на 1991 год. дилетантски проведеният преврат на противниците на реформите претърпява провал, съперникът на Горбачов Борис Елцин се намесва, но съветската империя вече е започнала окончателния си разпад. Балтийските републики провъзгласяват независимост, последвани и от други съветски републики – опитът на Горбачов да съхрани Съветския съюз под формата на конфедерация се проваля. Основана е Общността на независимите държави и Съветският съюз изчезва от политическата карта.

Борис Елицн, предвиден за приемник на Михаил Горбачов издава указ за забрана на КПСС, а непосредствено след това Михаил Горбачов подава оставка като президент на СССР на 25-ти декември 1991.

На Запад Михаил Горбачов е до ден днешен нещо като супер-звезда, уважаван и акламиран. В 1990 год. е удостоен с Нобеловата награда за мир. В Русия обаче репутацията му бе и остана недобра. Мнозина го смятат за отговорен за икономическата разруха на страната. В едно неотдавнашно проучване близо една трета от анкетираните руски граждани са на мнение, че животът в днешна Русия е точно толкова тежък, колкото и в някогашния СССР.