1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Политика

Герхард Шрьодер настоява за вдигане на оръжейното ембарго срещу Китай

Германският канцлер Герхард Шрьодер каза, че ако се налага вдигането на оръжейното ембарго срещу Китай ще бъде наложено дори против волята на Бундестага. Това ядоса колиционните му партньори от партията на Зелените, а и цялата опозиция в страната. Критиката срещу Шрьодер е основателна, смята в коментара си Нина Веркхойзер.

default

Герхард Шрьодер отдавна е привърженик на идеята да се вдигне европейското оръжейно ембарго срещу Китай – и никога не е прикривал убеждението си. Според канцлера, 16 години след кръвопролитието на площад Тянанмън това ембарго вече не е в крак с времето и отправя към Китай неправилен политически сигнал. В Германия обаче мнозина са на обратното мнение и това е повод поне за дискусия. Шрьодер сякаш не желае да обсъжда решението си и автоматично отхвърля всички аргументи на критиците си. Зелените, коалиционният партньор в правителството, начело с външния министър Йошка Фишер, са за запазване на ембаргото, например, но канцлерът смята, че по някое време все ще се успокоят. Възражения има и Бундестагът – тях Шрьодер отхвърля с аргумента, че по конституция за външната политика отговаря правителството. По всичко личи, че правителственият ръководител няма желание за дискусия, че предпочита просто да удари по масата.

И това не е чудно, защото неговите аргументи – или поне официалните - не са особено убедителни. Канцлерът твърди, например, че през 1989 година оръжейното ембарго било наложено не заради агресивната външна политика на Китай, а заради потушеното с кръв студентско въстание. Но защо не казва нищо за човешките права в Китай в момента, за свободата на словота и на съвестта? Впрочем, налице е и важен външнополитически факт, който е пряко свързан с темата: заплахите, които Китай съвсем наскоро отправи срещу Тайван. И по двата въпроса канцлерът мълчи.

С изискано мълчание се подминават и германските икономически интереси в Китай. Непрекъснато се повтаря, че всъщност изобщо не става дума за оръжейни сделки, а за символичен жест към Китай. Тези приказки сигурно са изцяло по вкуса на правителството в Пекин, което годишно дава милиарди за закупуване на оръжие в чужбина. Правителството на САЩ обаче смята, че не става дума за някакъв символичен жест. Вашингтон се опитва да убеди европейците, че трябва да запазят ембаргото, а на Герхард Шрьодер сякаш изобщо не му пука – независимо от огромните усилия, които напоследък лично инвестира, за да подобри климата между Германия и САЩ.

Какви ще бъдат външнополитически последствия за Шрьодер още не е ясно, защото, освен всичко друго, съвсем не е сигурно, че решението за вдигане на ембаргото ще получи достатъчно подкрепа вътре в ЕС. А у дома канцлерът вече направи доста бели с упоритостта си: ядоса коалиционните партньори и даде на опозиционните християнски партии още един коз в ръцете. Нагласата “с главата напред” му свърши работа при реформата на пазара на труда, но в случая с оръжейното ембарго срещу Китай тя е погрешна. Защото вредите ще бъдат много повече от ползите. Да не говорим, че всъщност официално ползи изобщо не се очакват – нали уж става дума за символичен жест?